Три вълшебни стихотворения за детството

  • Сподели:
Три вълшебни стихотворения за детството

Три вълшебни стихотворения за детството:

Детство

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като пролет волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

Петя Дубарова

***

Детство

Пет стотинки в джоба, лимонада
и легенче с малка книжна лодка,
скъсани сандали, лятна радост,
динено фенерче, ластик, топка.
Снимка черно-бяла, синьо цвете,
марки и колекция от миди,
панаири, захарни петлета,
лексикон и шапка-невидимка.
Сок от бъз, филии с лютеница,
хвърчила, ваканции, вълшебства,
лястовици на ята по жиците...
Детство мое, мое свидно детство...

Ивелина Радионова

***

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане, да мога
да си взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Богомил Гудев