Трудно е да си напълниш чашата с живота, който искаш да живееш
Продължение на "Самотата е специална, не всеки може да я приеме" от поредицата "Странни срещи с непознат".
За втора вечер хотелът беше неин дом. Влезе в бара по същото време. Без да се замисля се отправи към мястото си от снощи. Поръча голямо уиски. Опита да си припомни днешния ден. Къде беше сгрешила и защо се прецака сделката?
Всичко трябваше да е наред. Някъде беше казала или направила нещо в повече или някъде не беше казала или направила необходимото. Знаеше отговора, но не искаше да си го признае.
Беше поставила за пореден път приятелството над бизнеса. Беше забъркала каша и сега трябваше да я оправя. Опитваше да се успокои и да си обещае, че това е за последен път в живота й. Да си обещае, че повече няма да мисли първо за хората и после за себе си и бизнеса.
- Свободно ли е мястото до вас?
- Да.
Взе чантата и я постави на бара. Всичко беше като дежа вю. Не го погледна. Знаеше кой е. Странният й събеседник от снощи. Той отпи от питието си и заговори:
- Кой каквото си е надробил, това ще сърба.
Откъде знаеше, че е сгафила? Нямаше откъде да знае, разбира се. Просто си бръщолевеше неговите си мисли. Реши, че няма да му отговаря.
- Чети за Граала. – Чу се отново вече познатият дълбок и спокоен глас.
- Чела съм. Какво да чета за Граала? Никой не знае къде е, че и дори не е сигурно какво е.
- Граалът е чаша. – Отговори спокойно мъжът.
Вече наистина й стана смешно. Имаше усещане, че до нея е седнал мъдрец, а той сподели, че Граалът е чаша. Всеки го знае това. Отпи глътка уиски и загуби интерес към бръщолевенията му. Опита се да се върне в собствените си мисли. И тъкмо беше успяла, когато:
- Всеки живее, за да напълни сам своя Граал. Да отпие от него. Да даде и на друг да опита от вълшебната му напитка.
- За какво говориш?
- За Граала говоря. Христос е напълнил своята чаша със своята мъка и кръв. Не се пълни лесно Граала с вълшебна напитка. Понякога трябва да се изпотиш до кръв, за да напълниш своя Граал.
- И какво да напрвим, за да го напълним с правилната напитка? – Едва прошепна въпроса си тя, започвайки да разбира за какво говори беловласият мъж. Той, сякаш не чул въпросът й кротко продължи да си говори:
- Виждала ли си просяците, които подават своите чаши, за да изпросят милостиня? – Продължи без да дочака отговор. – Така и ние се молим на Господ за по-добър живот, за здраве, за успехи. Но няма как да получиш нещо, без да се потрудиш. Понякога трябва да поискаш помощ или да подадеш ръка за помощ на друг. Трудно е да си напълниш чашата с живота, който искаш да живееш. С хармонията и баланса, които искаш да постигнеш. Разбираш ли ме?
- Аз си имам хармония в себе си. Не знаех, че си имам и Граал.
- Да, имаш си, както и всеки друг си има своя Граал. И отговорност на всеки е с какво ще го напълни. Може да е с доброта и любов, с надежда и вяра, със завист и злоба. Във всеки има от всичко. Важното е коя подправка е в повече.
- И кое друго е важно? – Тихо попита младата жена.
- Важно е ще дадеш ли на друг да сипва в твоя Граал и какво. Важно е сама ли ще пиеш от него или ще дадеш и на друг да отпие. Още по-важно е кой ще бъде той. Съдбата ни изпраща различни ситуации и понякога ни подгрява толкова, че си мислим, че няма да издържим. Не е така. Ще издържим. Това е начинът да напълним своят Граал с мечтите си. А после да отпием и да ги превърнем в реалност. Внимавай! Не пълни Граала си със страхове.
Тя мълчи и слуша. Той наблюдава хората и говори, сякаш сам на себе си.
- Беше ми приятно. Хубава вечер.
Oстави я сама и се отдалечи...
