цветно

Ценното време на зрелостта

Снимка: HG-Fotografie / Pixabay.com

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Имам повече минало, отколкото бъдеще.

Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно.

Нямам време да се занимавам с посредствеността.

Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.

Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.

Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.

Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.

Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.

Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...

Няма много бонбони в купата...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.

Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи.

Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали.

Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Автор: Мариу ди Андраде

Мариу ди Андраде (1893 - 1945) е бразилски поет,  писател, есеист и изследовател на културата. Интелектуалец от най-висока класа, творил през първата половина на 20в., един от бащите на южноамериканския модернизъм.

Предстоящи събития

Мисъл на деня