цветно

Умберто Еко: Течното общество

Снимка: Уикипедия

Идеята за "течната модерност" или "течното общество" дължим, както се знае, на Зигмунт Бауман. За онези, които искат да проникнат в дебрите на неговия възглед, може да бъде от полза книгата "Кризисно състояние"("Еинауди", 2015), в която Бауман и Карло Бордони разискват този и други въпроси.

Течното, или ликвидно, общество добива очертания в хода на така нареченото постмодерно (впрочем термин "чадър", под който гъмжи от различни явления, от архитектурни до философски и литературни, невинаги в строен ред).

Постмодернизмът ознаменува кризата на "големия наратив", претендиращ, че е в състояние да насложи върху света модел на ред и порядък; посвети се на един игрови или ироничен прочит на миналото и отбеляза не една пресечна точка с поривите на нихилизъм.

Но според Бордони постмодернизмът също е в низходяща фаза. Той имаше временен характер, минахме през него, без дори да се усетим, и един ден ще бъде изучаван като предромантизма. Беше необходим, за да обозначи едно случване в процес на развитие, един вид преход от модерността към едно все още безименно настояще.

Като характерна черта на това зараждащо се настояще Бауман посочва кризата на държавността (каква ли управленска свобода остава на националните държави пред властта на наднационалните формирования?).

Изчезва една институция, която гарантираше на индивида възможността да решава различните проблеми на нашето време по установен начин, и ето че нейната криза предначерта и кризата на идеологиите и следователно на партиите, и изобщо възпрепятства всякаква възможност отделният човек да се позове на едно общество на ценности, позволяващо му да се чувства част от нещо, което се занимава с потребностите му.

Кризата в разбирането за общност породи вихрещ се индивидуализъм: никой с никого не върви рамо до рамо, всеки всекиму е опасен противник. Този "субективизъм" минира основите на модерността, направи я крехка и уязвима и оттук се стигна до ситуация, в която при липса на опорни точки всичко се размива и един вид "втечнява".

Губи се вярата в правораздаването (съдебната система се възприема като враг) и единствените решения за човека, лишен от ориентир, са показността на всяка цена, показността като ценност (феномен, който неведнъж съм разглеждал в тази рубрика), и консуматорството.

Това консуматорство обаче няма за цел задоволяване на желанията чрез придобиване на предмети, а цели тези предмети веднага да изглеждат излезли от мода; така индивидът консумира наред в плен на един вид безцелна булимия (новият мобилен телефон не ни дава кой знае колко повече от стария, но старият отива за скрап, за да участва в оргията на желанията).

Криза на идеологиите и на партиите; някой оприличи последните на таксита, на които се качват вождовете или босовете, контролиращи електората – те си подбират партиите с лекота според това какво предлагат: нещо, което прави ренегатството разбираемо и не толкова скандално.

Не само индивидите, но и самото общество живее в непрекъснат процес на временни решения. Какво може да замести втечняването? Още не знаем и това междуцарствие ще трае доста дълго.

Бауман отбелязва, че (след края на вярата в спасението, идващо от горе, от държавата или от революцията) за прехода са типични движенията на възмутените. Тези движения знаят какво не искат, ала не знаят какво искат.

Бих желал да напомня, че един от проблемите, сочени от органите на реда във връзка с участниците в "черния блок", е, че не се поддават на етикетиране, както това беше възможно с анархистите, фашистите, "Червените бригади".

Те действат, но никой вече не знае кога ще избухне поредният протест и в каква посока. Включително и те самите.

Има ли начин да се оцелее в ликвидността? Има, трябва да си дадем сметка, че живеем именно в течно общество, което, за да бъде разбрано и може би надживяно, изисква нов подход.

Проблемът е, че политиците и голяма част от интелигенцията още не са осъзнали сериозността на явлението. Бауман засега си остава vox clamantis in deserto.

Умберто Еко, 2015 г.

Из "Хроники на едно течно общество", издателство "Колибри"

Мисъл на деня