цветно

Умираме да съдим и сочим с пръст...

Снимка: pixabay.com / PublicDomainPictures

Няма да забравя как преди време защитих жена, която не познавам, в словесна битка. Симпатизирам на въпросната дама, на мирогледа й и на мисленето й, съответно получи моята подкрепа.

Тази битка за отсрещната страна беше на живот и смърт. Агресор от висша степен. Опонентът ми отсреща беше приел своята задача за единствената възможна цел в живота си - да охрачи човек, който не познава и не е в света му. Да сложи поне пет табели и да нарече дамата по най-лошия възможен начин. Жалко, че не дават медали в тези дисциплини, нещата си бяха за злато.

Е, ето че ми се случи същото и на мен. Жена, която не ме познава, ми даваше определения каква съм от първо лице. Думите в ръцете на ограничения човек са нещо опасно. Те са инструмент на агресия, простащина и душа в процес на гниене.

Въпросната жена никога не ме е виждала, срещала или чувала. Проблем с това нямам. Въпрос на вкус. Свобода. Демокрация. Човек не може да се хареса на всички. По-нормално нещо от това едва ли има. А и не бива да се стреми да се хареса на всички. Не бива да бъде удобен палячо.

За един човек ще съм интересна, за друг съответно не. За един симпатична, за друг Франкенщайн. За един умна... и схванахте идеята. Това всичко е изцяло в реда на нещата! Но човек не е една среща, нито три снимки, нито един текст, нито две реплики. Човек е нещо много повече.

Твърде повърхностно е да се съди само от едно нещо или ситуация. А хората умираме да съдим и сочим с пръст. Лошото е, че го правим без аргументи. Няма подплата в думите. Когато липсват аргументи и факти, на помощ идват обидите и нападките. А аргументи липсват или защото сме по-слаби, или защото не се познаваме.

Когато обсъждаш злостно човек, който не познаваш, това говори повече за теб, отколкото за другия. Малкият душевно човек прави това. Той може само да обсъжда. В живота на хората, които обсъждат други хора, които не познават - не им пречи това, което са. Пречи им онова, което според тях не са. Навярно и никога няма да бъдат. Това пък ги прави малки. Когато пък не им обърнеш никакво внимание, те разкриват и колко са жалки и безметежни.

Не мога да си позволя лукса да обърна внимание на подобен човек. Не мога да си позволя лукса да храня неговите мисли, защото те са мисли на дълбоко комплексиран човек, който обсъжда други хора, без да ги познава. А мислите са нещо живо, жизнено. Малки заряди. Мислите на душевно мъртъв човек, тогава какви са?

На мнение съм, че голям процент от хората смесват това да изкажат свободно мнението си, с това да започнат лични нападки, определения, квалификации, етикети и т.н. Хубаво е да се прави разлика между двете неща. Толеранс в този вид комуникация липсва. Масово хората не правят разлика между двете и започва една зловонна тирада от обяснения и дребнавост. 

През живота на човек ще се говори много за него. Не може да се обръща внимание на всичко. Не е и нужно. Не можеш да се доказваш на всички. Не дължиш обяснения на всички. Хората, които се чувстват прекрасно, създават прекрасни резултати.

Самоуважението е красиво нещо. Запазете си го, защото после насладата е велика. Не говорете с малки хора. Те ще се нахранят от вашето внимание и ще пораснат, но вие ще сте тези, които ще слязат долу. Долу е празно.

Само морското дъно е необятно красиво!

Cъбития

Мисъл на деня