Усмихвай се, когато всичко се е свършило. Усмихвай се, че нещо се е случило!
На баба
Тик-так-тик-так
Животът започва. Всичко е ново, прекрасно и вълнуващо. Лесно. Детска игра. Смееш се, спиш, ядеш и пак отначало. Щастие.
Тик-так-тик-так
Гониш букви и цифри из класната стая. Учиш, развиваш се, порастваш. Уравненията стават по-сложни, но животът още не. Защото да си щастлив е лесно, нали?
Тик-так-тик
Работиш. Още работиш. Заради децата си, заради себе си, за другите. Имаш сили, имаш воля, но най-вече инат. Голям. Бориш се с живота, бориш се за себе си и със себе си. Даваш повече, отколкото получаваш. Премълчаваш повече, отколкото казваш. И се уморяваш да чакаш щастието, което все ти бяга.
Тик-так
Редиш се на опашки. За пенсията, за лекаря, в аптеката, в супермаркета. Всичко е по-спокойно, по-бавно. Правиш сармички и сладки на внуците. Учиш ги да плетат чорапи. И май си щастлива.
Тик-так
Боли те. Не само краката. Душата те боли. Заради грешките, които си допуснала, и възможностите, които си пропуснала. Прибираш часовника в кутийка, защото вече не гониш времето. Сега то е твое. Искаш да го забавиш, да го върнеш дори. Ала не можеш. Гледаш старите си снимки и искаш да си млада. Говориш със снимките на внуците и искаш да са при теб. Но си щастлива. Защото знаеш, че ще дойдат пак.
Тик...
И те идват. За да те изпратят. Някъде, където най-после ще намериш щастието. И ще им подсказваш всеки ден да се усмихват, защото нещо се е случило. Защото ти си им се случила. И те те обичат.
... - так.
