цветно

В тази бързина пропускаме толкова хубави мигове

Снимка: pixabay.com / WenPhotos

Сутрин ставаме, пием набързо кафе, също така набързо говорим, набързо се разбираме, с една дума едно забързано време, което сякаш навсякъде ни преследва... А в тази бързина пропускаме толкова хубави мигове, не че не ги забелязваме навярно, но бързината ни отнема истинския поглед за красотата, за малките неща.

Пак заедно с бързината по-малко общуваме, по-малко се срещаме, по-малко се слушаме... тази забързаност ни краде, ограбва и съсипва. Всичко било динамично, всичко било променящо се... Да така е, а ние непрекъснато плащаме цената за това, че ограбените ни души не общуват пълноценно и недоверието трайно се настанява в отношенията на хората помежду им.

А всъщност какво ни трябва ? Малко слънце, което да ни погали, чист въздух, свежа храна и приятели, с които да забравим бързината поне за малко... Да, те приятелите може да не са много, но както се пее в една популярна песен: "Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат...", защото разбирането на другия не е за всеки... и да се вглеждаме в очите и да намираме истинските мигове, които носят радост за душата.

Cъбития

Мисъл на деня