цветно

Валерия Велева: Книгите, които ме промениха

Снимка: личен архив на Валерия Велева

Царицата на интервютата - така най-кратко може да представим Валерия Велева, която е един от най-добрите журналисти в България и един от най-точните анализатори на обществено-политическите процеси в нашата страна.

Към тази кратка визитка ще добави, че Валерия Велева е автор на книгите "Мъже на власт", "Изповеди по пантофи", "Пари, власт, комунизъм" и "Рани от власт" и в момента е главен редактор на Epicenter.bg - информационно-аналитична интернет платформа.

Ето какво сподели Валерия Велева пред HighViewArt.com за книгите и четенето: 

"Когато посягаш към една книга, може да го правиш, воден от няколко различни подбуди – ако тя е от някакъв задължителен списък, както беше в ученическите ни години, ако е събудила интереса ти, защото за нея се говори, ако някой ти я препоръча, или просто я виждаш на рафта в книжарницата и нещо те кара да разлистиш кориците ѝ....

После идва потъването между редовете. Захласването по историите, съпреживяването с героите, идват нощите, които се сливат с утрото, а страниците не свършват.

Четенето е най-великото достижение на човечеството. В днешния глобален свят може да звучи вече като клише, че книгата е отворен прозорец към света, но без нея не можем.

Независимо на какъв носител ще четем – книгата си остава онова велико тайнство, което ни съпътства през целия живот. Книгата е като любовта – започнеш ли я, четеш я цял живот.

Променят се авторите, сменят се заглавията, преплитат се историите, книгата може да ни отведе в най-далечното минало и да ни отвори очите за незримото още бъдеще. В това е магията ѝ. И ние винаги ще бъдем подвластни на тази магия."

Книгите, които промениха Валерия Велева:

1. "Без дом" от Хектор Мало

Валерия: "В ранните ми ученически години много ме впечатли историята на малкия Реми, продаден на един странстващ артист, с когото обикаля Франция. Стремежът му да намери своето семейство и всичките перипетии, през които преминава, са оставили в съзнанието ми усещането за състрадание, което едно дете трябва да изгражда към света, който го заобикаля. Мисълта за майката, за страданията на едно дете без родители, битката със "зверовете" в живота и добротата, която тя ражда, нарежда тази книга в библиотеката на моето съзряване."

2. "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма

Валерия: "Вечната тема за престъплението и наказанието, за щастието и нещастието, за прошката и мъдростта, съчетана с романтични приключения и завладяваща любов правят този роман неповторим. Следвайки невероятните събития на героите, ние съзнаваме, че сме прекалено безсилни за нещата от живота, които не зависят от нас. Поуката е, че отмъщението никога не ни връща изгубеното щастие, изгубената любов, изгубения живот. Едмон Дантес, прероден в граф Монте Кристо, ни кара да се замислим колко кратък е животът и колко безсмислено е да пропиляваме малкото щастливи мигове в замяна на отмъщението. Запомнила съм една от великите афоризми на граф Монте Кристо: "Моите мечти нямат граници, аз винаги искам невъзможното..."

3. "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Валерия: "За първи път прочетох тази книга, когато бях в четвърти клас. И си спомням някои от мъдростите на тази приказка за деца, в която е скрита философията за света: "Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки." По-късно в годините разбрах верността на още едно послание: "Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец." Тайната на Малкия принц се доказва в живота - "истински се вижда само със сърцето, същественото е невидимо за очите." Много ме впечатляваха рисунките на Антоан дьо Сент-Екзюпери, намирах Малкия принц за много красив."

4. "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго

Валерия: "Роман-епос, картина на Франция, през окото на потайния Париж от 15-16 век на фона на готическата катедрала. Силни, изпепеляващи страсти, ужасяващ, тайнствен декор – действието се развива през интригите на краля до живота на просяците – това е толкова увличащо за младежкото въображение. Въздействието на книгата върху съзнанието ми е било толкова голямо, че когато след години за първи път стъпих в Париж, първото нещо, което исках да видя е едноименната катедрала. Исках да усетя дъха на романа."

5. "Тютюн" от Димитър Димов

Валерия: "Пълният вариант на романа го прочетох преди десетина години, когато "Труд" го издаде за първи път в оригинал. В ученическата ми библиотека той присъстваше "окастрен" от тогавашната цензура. Темата за самотата, за любовта като средство, а не като емоция, за фаталната жена, за парите и властта, за моралната деградация и за смъртта, така майсторски обрисувана от Димов."

6. "Осъдени души" от Димитър Димов

Валерия: "Това е един от любимите ми романи. Страдах заедно с Фани, заради невъзможната ѝ любов и бях гневна на отец Ередия, заради жестокостта, с която отхвърля тази любов."

7. "Време разделно" от Антон Дончев

Валерия: "Велика българска книга. Картината на българите, бягащи от насилниците, понесли на гърба си каменните кръстовете от гробовете на своите близки, и досега е пред очите ми. От години с Антон Дончев имаме близко приятелство, знам всичко за написването на книгата, знам за отшелничеството му, докато я пише, за виденията, влезли в сюжета на романа, за първообразите на Елица и Манол, знам къде се съхранява оригиналният ръкопис, чела съм дневника на писателя от това време."

8. "Майстора и Маргарита" от Михаил Булгаков

Валерия: "Поучителен роман, в който виртуозно се преплитат сатира, трагизъм и романтика. Сложен роман. Не може да се преразкаже. Той дава формули за лутането на човешката душа, за доброто и злото, за светлината и мрака, за тъмните и светлите сили, които направляват живота ни."

9. "Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес

Валерия: "Животът на Хосе-Аркадио Буендия и неговото семейство в едно митично южноамериканско село, пресъздаден от великия Маркес. Един от шедьоврите му, въздигнат от читателите като един най-великите романи на 20-ти век. В годините преди 89-та четяхме Маркес, препредавайки си книгите му от ръка на ръка. На черно те вървяха по 80-100 лева. "Сто години самота" е обявена за най-влиятелната книга в световната литература за последните 25 години."

10. "Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл

Валерия: "Това е романтична драма, която завладява младежката душа. Действието се развива в щата Джорджия в САЩ по време на Гражданската война, много вълнуващо е да следваш историята на Скарлет О'Хара, дъщеря на ирландски имигрант. Знаменитият роман печели наградата "Пулицър" и по него е заснет едноименният филм, спечелил наградата "Оскар".

11. "Братя Карамазови" от Фьодор Достоевски

Валерия: "Тежка за четене книга, много сложна, публикувана четири месеца преди смъртта на автора, пълна с противоречия. Това е описание на човешката душа, лутаща се между греха и доброто. Отношенията между тримата братя Альоша, Митя и Иван и техния баща Фьодор поставят не толкова житейски, колкото философски проблеми, а сблъсъците между тях са толкова драматични, колкото сблъсъците между техните светогледи. Няма по-голям майстор от Достоевски, който рисува човека едновременно като грешник и светец, който поставя драматично въпроса за вината и за любовта като пречистваща сила и вид изкупление."

12. "На западния фронт нищо ново" от Ерих Мария Ремарк

Валерия: "Автобиографична книга за войната и разрушителната ѝ стихия. За разлика от апологетичните творби по време на Ваймарската република, които оправдават изгубената война и представят съдбата на фронтоваците като проява на "масов героизъм", Ерих Мария Ремарк обрисува действителните преживявания на група обикновени войници през погледа на един новобранец. Паул Боймер и неговите другари си задават въпроса как е било възможно да повярват на патриотичните речи, държани от техния учител, който е успял да убеди целия клас да се запишат доброволци. Бившите съученици се питат какъв е смисълът на тези кръвопролитни битки и на цялата война и кой в последна сметка има полза от нея. Паул размисля каква ще бъде съдбата му, когато най-после настъпи мир и как ще се справи с цивилния живот. Но малко преди края на войната той е улучен смъртоносно, "в ден, тъй спокоен и тих, че военното комюнике се ограничава със съобщението "На Западния фронт нищо ново". През 1933 година тази книга, заедно с още много, е изгорена от нацистите, правят се опити и за физическо унищожение на Ремарк. Още в началото на своя път той изповядва един принцип, който много харесвам: "Не желая нито да убеждавам, нито да увещавам или да възпитавам моите читатели. Описвам онова, което ме вълнува."

13. "Шифърът на Леонардо" от  Дан Браун

Валерия: "Романът разглежда някои исторически теории за свещения Граал, отношенията между Мария Магдалина и Исус Христос и нейната роля в християнството. За първи път в литературата се поставя въпросът за евентуалния брачен живот на Христос и това създаде невероятни вълнения в Църквата. Романът е много увлекателно написан и те кара да си задаваш въпроси, на които никой не може да отговори със сигурност. Преобърна много мои представи за християнството като религия и догма."

Предстоящи събития

Мисъл на деня