цветно

Вълшебството на ограниченията

Седя си вкъщи, в болничен съм. Гледам тъпо в една точка и от няколко часа се опитвам да открия смисъла на каквото и да било. Такава депресия ме мачка, че ако имах пистолет щях да се гръмна, без да ми трепне. Хм, добре че нямам. Бе, добре че има закони, иначе всякакви ненормалници (като мен) щяха да си се стрелят под път и над път. Ама всъщност какво се правя, че ми пука ...

Много ми е зле. Все едно стени ме притискат от всички посоки, напрежението е смазващо, а даже нямам сили да изквича. Жалка, окаяна картинка. С безкрайно отегчение протягам ръка към компа, с намерението да позяпам картинки и тъпи статуси, току виж се откажа от умирането. Ето го и поредният шедьовър: "Сподели тази икона, тя ще ти донесе късмет" ... колко неадекватен трябва да си?! Мхм, това тук поне има търговски вид, я да видя: "Техника за успех" вика, а и продължителността е само 9 минути.

Прашинка любопитство се пробужда в мен, ще взема да се прежаля и да си го пусна, току виж някое чудо се случило! Намествам слушалките и пускам клипчето (може да умирам, но трябва да е стилно). Медитация с визуализация – любимата ми глупост! Как пък нещо ново не измислиха! Не мога да визуализирам, бе, не мога! Ох, добре, предавам се, ще дишам бавно и дълбоко с корема и ще слушам напътствията ... Намествам се удобно, с толкова изправен гръбнак, колкото на моето плазмодийно тяло му е възможно в настоящият мизерен момент.

Затварям очи, казват ми да наблюдавам диханието си, да дишам бавно и дълбоко, да си представя как правя нещо, което обичам, и което ме радва безпричинно ... пффф, опитвам ... Неочаквано, виждам себе си на плажа, няма никой там, пече готино слънце, чувам чайките, плискането на вълните, долавям любимата миризма на водорасли и верно почва да ми става готино, безпричинно!

"Какво се случва там, където сте, какво правите, какво виждате, какво чувате ..." - пита гласът от видеото. Започвам да подскачам и да врещя, като малко дете, и ето вече се въргалям в пясъка, наляво, надясно, и така се смея, както никога досега; усещам топлината и боцкането на пясъка по кожата си, толкова е яко, че редувам пищене с хилеж. Влизам във водата, топла и спокойна, плувам в мир и блаженство, аз и природата едно сме, плашещо съвършенство ...

"Какво се случва там, където сте, сами ли сте или има още някой?" - продължава да напътства гласът от видеото, "може би виждате някой да се приближава към вас ... бъдете спокойни, този някой е вашата висша Същност и може би има да ви каже нещо ценно ... или имате въпроси, които бихте искали да зададете ...".

В следващия миг виждам себе си да лежа на пясъка, с премрежен срещу слънцето поглед, попивайки слънчева енергия с всяка клетка на тялото си. Сякаш чувам да хрущят стъпки в пясъка, все по-близо и по-близо, не се страхувам, но някак си нямам кураж да погледна. Стъпките спират, предполагам "то" е на няколко метра от мен.

Преценявам, че се чувствам в безопасност и че ще погледна все пак, ама първо с крайчеца на окото, така, да е постепенно. И докато си остроумнича прилежно на ум, чувам "Да, ти си в безопасност и не изглеждам много по-различно от теб".

Сепнах се лекичко, ама гласът му е толкова благ, дружелюбен и същевременно готин, че извръщам глава наляво и отварям очи. Седнал е на пясъка, на десетина метра от мен, носи светла риза и панталони, сякаш има леко чуплива коса, лицето е някак си неопределено. Мамка му, не мога да визуализирам и това си е!

- Разбира се, че можеш да визуализираш, просто толкова си свикнал да казваш "объркан съм", "не мога", "не ги разбирам аз тия неща", че ...

- Добре сега, за това ли си дошъл, да ми дуднеш. Не трябва ли да си висшата ми същност? – прекъсна го раздразнено аз.

Изобщо не ме отрази. Все същият плътен, прегръщащ глас продължи:

- Тук съм да ти припомня. Да ти припомня как да виждаш.

- Виждам си аз, много добре!

- Нима? Кажи ми, как би завършил следните изречения:

Животът е ...
Аз съм ...
Хората са ...
Парите са ...
Най-важното нещо, което трябва да се знае за щастието е ...

- Ха, елементарно! Животът е безсмислен. Аз съм феноменален провал. Хората са безкрайно тъпи, примитивни и мерзки. Парите са нещо, което ме избягва сериозно, сигурно не съм достоен за тях! Най-важното нещо, което трябва да се знае за щастието?? Пич, няма такова нещо. Тази дума е мираж, направо долна лъжа, трябва да се извади от употреба, като се изгори ритуално на кладата!

- Мхм. Доста песимистично, не мислиш ли?

- Така е, но е самата истина и мога да подкрепя всяко едно твърдение с поне 3 солидни доказателства, например ...

- Няма нужда, знам че можеш да дадеш доказателства, при това много повече от три. По-важното е, смяташ ли, че тези твои убеждения те подкрепят? Чувстваш ли се добре, придържайки се към тях?

- Не, депресират ме. Потискат ме, лишават ме от смисъл и не ми се живее – казах с унил и равен глас. 

- Тъй като си достатъчно добре информиран, все пак знаеш, че твоята гледна точка не е единствената. Би ли искал да започнеш да виждаш повече?

- Какво искаш да кажеш?

- Нова перспектива, нова парадигма, нов начин на виждане на себе си и на другите. Имайки повече информация или прозрения, ти започваш да виждаш различно. Което неминуемо променя себеусещането ти отвътре. Отсъствие на ментална борба.

- Леле, това възможно ли е?

- Разбира се. Всеки може да се скъса от бачкане, от себедоказване, от мислене на стратегии и евентуално да постигне успех. Но животът знае и примери за по-малко правене и повече готини резултати, нали?

Мълчах.

- Понякога дискомфортът от Вълшебството е толкова силен, че хората предпочитат да се върнат към старите модели и структури. И няма значение, че със старото е по-трудно и по-малко ефективно – важното е да ми е познато и да имам някакъв контрол, само така ми прави смисъл. Разпознаваш ли се в това?

Въздъхнах тъжно.

- Да ... Сещам се за "Алиса в страната на чудесата", където Алиса казва на Кралицата "Безсмислено е да се опитва, няма никаква полза да се вярва в невъзможни неща", а Кралицата отвръща ентусиазирано: "Осмелявам се да кажа, че просто нямате много опит. Аз, когато бях на вашата възраст практикувах всеки ден по половин час – вярвах в поне 6 невъзможни неща преди закуска".

- Именно. Начинът, по който мислиш, определя начина, по който виждаш. Има "това, което се случва", има и "това, което си мислим, че се случва". В квантовата физика, принципът на несигурността казва, че не можеш да изучаваш нещо обективно, защото "наблюдателят винаги влияе на наблюдаваното".

Същото казва и самият Шекспир: "Няма нищо добро или зло, само нашето мислене го прави такова". Твоите очаквания създават твоите преживявания. И бидейки потопен в песимизма, с тонове доказателства за подкрепа, какво преобладава в твоя живот?

- Песимисъм. Отвратителна, ежеминутно доказваща се мизерия. Господи, това е такъв ад, как бих могъл да преодолея това?

- Не съм Господ, но със сигурност мога да твърдя, че промисълът за човешкия живот не е да бъде нито мизерен, нито адов. Главната причина за смъртта на Вълшебството е хомогенизираното мислене; мислене произлизащо от остарели, закостенели структури, които са с нас от толкова дълго време, че да мислим "извън" рамката им ни се струва абсолютно невъзможно.

Това води до елиминиране на възможността на Духа да се прояви. Божията искра се въплатява в новороденото човешко същество, проявява себе си в хода на живота и когато е време за тази структура да си отиде, Духът напуска тялото и то умира. Естествена закономерност, срещу която обаче се борим по толкова много (фанатични) начини. Формата, структурата е необходима на Духа да се прояви през нея. Затова и Духът е вечен, но не и формата.

- Уф, говори малко по-бавно и по-простичко, мозъкът ми прегаря – изхленчих аз.

- Запитай се какво би било естеството на реалността, ако ограниченията не съществуваха? Дали щеше да има правилно и погрешно, добро и зло, справедливо и несправедливо? Кое щеше да е истинно и кое лъжливо? Какво би станало с Времето, ако не можем да измерим новото спрямо старото, ако не разпологаме с преди и след?

- Човече, взривяваш ме! И какво излиза от твоите думи - по-добре да си се държим здраво за ограниченията, а?

- Виж, ограниченията са като гравитацията – държат нещата заедно, във форма, в структура. Няма ограничения, следователно няма гравитация, следователно няма форма, следователно реалността, каквато я познаваш няма как да съществува.

Човешкият живот и реалност ги има единствено и само защото ги има и ограниченията. Точно те изграждат необходимата структура, в която да се случва съществуването ни. Можеш да гледаш на ограниченията като на мощен ресурс, гориво и да го използваш по един креативен, съзидателен начин. Можеш и да се депресираш, да страдаш и дори да умреш. Въпрос на фокус.

Не чуствах тялото си. Толкова силно ме конфронтираха думите му, че се вледенявах все почвече.

- Искаш да кажеш, че съм тотално безпомощен пред всичко, което е?

- Да, но не в негативен контекст. Искаш да надскочиш ограниченията, искаш хубава промяна? Стреми се към баланс между новото и старото, между младостта и мъдростта, между идеализма и стуктурата – това се нарича Вълшебство! Както семенцето има нужда от твърдата си обвивка, дървото от подкастряне и реката от брегове.

След време обвивката се разпуква, разтваря и умира в почвата, дървото връзва и расте триж по-мощно, а коритото и бреговете на реката никога не остават същите, постоянно се променят, а може и да пресъхне, да изчезне. Важен е процесът. Развивай способността да работиш умело със съществуващите закони внасяйки промяна чрез тях, не въпреки тях.

- Ще ми трябва време да смеля всичко това ... Кажи ми, защо ни е толкова трудно, защо ми е толкова трудно да съм човек и толкова трудно да се справям с живота? Уж не съм чак толкова тъп ...

- Необятността е истинската природа на човешкото същество. И понеже ни е трудно да го осъзнаем и преживеем, бихме могли да просто да съзерзаваме този факт и да сме будни за случващото се вътре в нас. От време на време се питай "бих ли искал да дам пространство да се прояви причина, която да не води до следствие? Причина, която е такава, че не може да бъде изучена, овладяна и повторена?" Най-вероятно не, но не ти ли харесва да се провокираш по такъв нестандартен начин, който да ти даде необходимият тласък за освобождение?

- Предполагам...

- Как се чувстваш сега по отношение на живота, себе си, другите, парите, щастието?

- Хм, странно. В смисъл, чуствам се по-скоро позитивно настроен, отворен за всякакви възможности. Чувствам се лек и спокоен – казах с усмихва и нежна въздишка.

- Бъди като небето! Погледни към него и обърни внимание как небето никога не се вкопчва в облаците (или птиците, самолетите), нито се опитва да ги отблъсне. То нито приема, нито отблъсква. Небето е такова, каквото е – отворено свободно пространство.

Почувствай необятността му и се завръщай към усещането за необятност вътре в себе си. Вътрешната ти свобода и необятност е същата като небесната. Извън себе си не виждаш нищо повече от това, което е вътре в теб. Следователно, безграничността на небето и пространството, които наблюдаваш, са вътре в теб.

Не разбрах как и кога съм обул джинсите и неизгладената блуза от шкафа. Бях навън, нямах цел, забелязвах и попивах всичко, а смисълът беше навсякъде!

Снимка: portfoliodesign.net

Cъбития

Мисъл на деня