цветно

Вангел Имреоров: Книгите, които ме промениха

Вангел Имреоров. Снимка: Владислав Христов

Вангел Имреоров е роден на 22 февруари 1988 г. в Пловдив. Завършил е Езикова гимназия "Пловдив", а след това и бакалавърска програма "Дигитални медии" в Брадфорд, Великобритания. Работи в сферата на телекомуникациите.

След осем години в Англия се завръща в България през 2017 г. Същата година "Жанет 45" издава дебютната му стихосбирка "Напускане на спомена", отличена със съпътстваща награда за дебют в категория "Поезия" на конкурса "Южна пролет" през 2018 г. Негови стихове са включени в "Зоната" – том първи на антология за съвременна българска поезия (2017, изд. "АРС").

През 2019 г. е удостоен с приз от Националния конкурс за поезия "Добромир Тонев" - специалната награда на филологическия факултет на Пловдивския университет. В момента подготвя втората си поетична книга "Някога дете".

Част от книгите, които промениха Вангел Имреоров:

1. "Площите на паметта" от Херман де Конинг

Вангел: "Не бях чувал за Херман де Конинк преди да срещна книгата му в любима книжарница. Признавам, че бях подмамен и от красивото оформление на издателство, на което истински се доверявам.

Тези страници ще ви подарят много. Образите на де Конинг с тяхната прецизна нежност ще пътуват дълго във вас. Авторът им пътува в спомени и сънища, за да доближи природата на нещата. Той вижда как "лежи под думите реалността. Покрита". Отключва я за миг, преди отново да я скрие в крехките си, но сигурни редове.

Препоръчвам силно, това е един от най-деликатните поети, които съм чел."

2. "Попитай прахта" от Джон Фанте

Вангел: "Фанте, Хамсун и Селин са сред авторите, повлияли най-силно на Чарлз Буковски.

Срещата с Фанте/Бандини е противоречива. Разказвачът Бандини те ядосва, смайва, очарова, трогва и разсмива. Понякога дори те заслепява със страхотни редове, които вливат много кръв в книгата и много литература в кръвта ти.

Това е романът на новопристигнал в Лос Анджелис беден младеж, който иска да е писател и като такъв мизерства, безделничи, пише писма, прави глупости, изпитва вина, лъже, прави още глупости. Фанте влиза под кожата ти неусетно, неговият герой се променя, колкото между страниците, толкова и между редовете и така до края на книгата - до сбогуването с илюзиите, загубата на невиността, ужасът. Притихването."

3. "Всичко на масата" от Чарлз Буковски

Вангел: "Тук Буковски постига нещо много трудно, улавя нещо изключително човешко - усещането, когато знаеш, че правиш грешка, че нараняваш и боли, и въпреки това го правиш, продължаваш - една болезнена инерция, която определя живота ти и хвърля сянката си върху теб и като характер, и като творец.

Роман, който проследява и разгръща някой от митовете за автора си и неговото алтер его Хенри Чинански. Тежкото детство, първото посягането към алкохола, към литературата и важните за негови автори, към писането. Стегнат, фокусиран роман, болезнен и отривист, но способен и да разсмее и стъписа приятно. Тук отново неусетно детето става мъж. Мъж който дълго ще носи в себе си гнева и прямотата на обидено, сърдито дете."

4. "Списъци" от Стефан Иванов

Вангел: "Важна за мен книга. Любима, защото , когато я зачетох не можех да я оставя и дълго не исках да я връщам на библиотеката в Пловдив. Книга на срещите - авторът й те среща с нови места и истории, запознава те с важни за него автори и творци, общува с теб, без да се натрапва или самоизтъква, споделя, без да се опитва да те приласкае.

За мен Стефан Иванов е поет със страхотна координатна система, както в изкуството така и в гражданската си позиция. Човек, който проправя път и създава нови посоки с примера си. Когато започнах да пиша стихове и говоря за съвременна българска поезия, той беше сред ценните за мен примери, сигурен съм, че това важи и за много други."

4. "The poet’s work: 29 poets on the origins and practice of their art" - съставена от Реджиналд Гибънс

Вангел: "Не знам за вас, но аз обожавам да чета, слушам и разбирам за живота, мислите и възгледите към изкуството на важни за мен творци. Често са музиканти и художници, още по-често поети и писатели.

Една от любимите ми такива колекции е тази прекрасна книжка. Тя представя 29 от най-значимите поети на двадесети век, с техни есета, фрагменти и поетични дневници (блестящ Георгиос Сеферис). Тук Фернандо Песоа обяснява своите хетероними - цели творци, които е родил в главата си и през които пише и изразява себе си. А Гарсия Лорка разгръща своята теория за изкуството през образа на Дуендето.

Сред представените автори са и Йосип Манделщам, Пол Валери, Антонио Макадо, Харт Крейн, Чеслав Милош и Уилиям Карлос Уилиямс. Важна колекция със значими текстове."

5. "Книга на безпокойствието" от Фернанду Песоа

Вангел: "Това не е обикновена книга. Изключително особен и специален автор и творба. Няма да ви остави лесно и ще ви държи дълго след като сте я прочели. Песоа ще ви прекара през лабиринт от състояния и въпроси, но никога няма да се чувствате напълно изгубени. Той ще ви интригува и озадачава, пълнейки сърцето ви с мисли и мозъка с чувства. Книга, която ще ви разбърка и разтури, събере и разбуди."

6. "Upstream" - подбрани есета на Мери Оливър

Вангел: "Завладяваща е лекотата, с която Мери Оливър говори за природата, за нас, за мястото ни сред нея; за себе си и авторите, които са я формирали. И това усещане важи от най-ранните ми срещи с текстове на Оливър до тази книга, която в много отношения обобщава и завършва пътя на автора си - нагоре по реката, срещу течението, към самият извор.

Както стана ясно, обичам, когато автори споделят за идеите, които са ги формирали и отдават почит на други автори, от които са се учили. Тук още в началото на книгата Мери Оливър говори с възторг за Уолт Уитман, за пророческата нежност, с която той разглежда света. Тук Оливър казва, и тук ще ми простите - преводът е мой и е любителски:

"Но преди всичко , от Уитман научих, че стихотворението е храм - или зелена поляна - място, където отиваш, за да почувстваш. Само по вторичен начин, то е нещо интелектуално - артефакт, момент на съждение, изразен в стегната словестност (...) Научих, че стихотворението е направено, не просто да съществува, но и да ти говори, да бъде с теб. Да бъде всичко необходимо за теб, точно когато всичко ти е необходимо."

Споделям нейното възхищение към Уитман, нещо повече - изпитвам го и към нея, по-силно, по-близко и интимно. За мен Мери Оливър е невъобразимо важен автор с рядък, красив, задълбочен почерк, който същевременно се чете с такава лекота и радост, с удивление, което продължава дълго след като затвориш нейните книги. Вдъхновяваща, заразителна, жизнена и ценна."

7. "451 градуса по Фаренхайт" от Рей Бредбъри 

Вангел: "Книга, която се чете на един дъх, пълна с увлекателно, смислено, трескаво, забързано, замаяно и замайващо писане. Бредбъри е страхотен разказвач, който вае красиви и интересни изречения и пасажи. Тук думите плуват изящно по страниците, като блестящо пъстри малки риби. Понякога прибягват между тях ката изплашени гущери по нажежен цимент лете, а друг път спират и те гледат тихо в очите, казват много. Този кратък роман е способен да преминава съвсем естествено в различни ритми, настроения и усещания, да увлича и шокира. Важен и отрезвяващ, както през далечната 1953, когато излиза, така и сега."

8. Кого живея" от Костас Монтис

Вангел: "Ако по-рано оприличих романът на Песоа на лабиринт, в който никога няма да сте напълно изгубени, то тази книга с поезия на Костас Монтис за мен е като поредица от притворени врати, красиви прозорци, мигновени, подвижни картини, снимки, които пламват и оживяват и после пак застиват. Монтис пише стегнато и въздействащо, интригува, но не дразни. Неговите състояние са ясни и отчетливи, когато трябва, но могат и да намекват и приласкават, когато иска. Книга, която те възнаграждава при всеки нов прочит. Страхотен подбор, превод и подредба на Яна Букова и изключително запомнящо се и красиво оформление на Яна Левиева."

Cъбития

Мисъл на деня