цветно

Важно е не желанието, а начинът, по който го следваме

Снимка: commons.wikimedia.org

Понякога с години имаме някакво желание и не събираме смелост да го последваме. Искаме да рисуваме, танцуваме или просто да се скрием за малко от хората. Стремим се към това, но не предприемаме нищо конкретно. Самозалъгваме се и си обещаваме, че ще го направим в най-скоро време. Друг път обратно – в мига на появата му, емоциите ни грабват и ние скачаме като гладен хищник към плячката си. След няколко дни може да осъзнаем, че това е доста разрушително и пагубно поведение.

Понякога следваме желанието, криволичейки, страдайки, съмнявайки се…, дори отказвайки се.

Желанието е много важно за живота. Без него не бихме действали, както се казва, нямаше да имаме причина да си мръднем пръста.

Всъщност един от проблемите, свързан с желанията е, че не им се радваме достатъчно!

Копнеем например да се съберем цялото семейство за празниците, когато този момент настъпи не можем да се насладим на удоволствието от тази заедност. Все нещо успява да ни развали настроението – или лошото време, или несполучливата вечеря, или погрешка изпусната дума. Както се казваше в едно детско стихче, "все за нещо ще намери да се начумери".

Вместо да се радваме един на друг в търсенето на развитие, много често стигаме до разочарование. Можем да прекалим с желанията и очакванията си, след което да се чувстваме излъгани. Помислете си за последния път, в който истински сте се наслаждавали на нещо. Не ви ли се е случвало да вечеряте с приятели след тежък работен ден и в главата си да прехвърляте утрешните задължения. А само преди няколко часа, докато сте били на работа, сте си мечтаели за тази вечеря. Не умеем да ценим това, което е в момента, бързаме към следващото преживяване, без даже да се усетим. Като най-плашещото от всичко за съвременния човек, е да остане в момента, който животът му предлага, без да се опитва да се измъкне с мисълта или съзнанието си.

Правим го във всички области на живота си: във връзките, приятелствата, секса…

Много от нас само са чували за тантриският секс и начина, по който там се подхожда към удоволствието. В западния начин на мислене сексуалното общуване е комерсиализирано. Предлагат се всякакви гелове, аксесоари, бельо, играчки с цел подсилване на преживяването, фокусът е върху оргазма и задоволяването на желанието.

В тантриския секс целта е да се фокусираш, да усещаш, да опознаваш и да бъдеш истински съзнателен. Тук е важно, не толкова личното удоволствие и желание, колкото общуването и опознаването, взаимността, връзката в двойката по време на това преживяване, вниманието към едва доловимите усещания на тялото.

Важно е не желанието, а начинът, по който го следваме.

Насладата и желанието идват и си отиват, всичко е преходно, включително и взаимоотношенията, а в края на краищата и собственият ни живот. Ако щастието ни почива само на системата на желанията и тяхното задоволяване, животът ще прилича на спускане със скоростно влакче, изпълнен с нетрайни удоволствия, копнежи, стремежи, жадуване за "още и още", като и с нарастващи усилия да контролираме собствения си живот, като и този на другите хора, за да си гарантираме следващата порция наслада. Така се научаваме майсторски, чрез изтичащите между пръстите ни удоволствия, да отклоняваме вниманието си от размишленията, вникването, прозрението и преживяването на истинската природа на съзнанието.

Нашият мозък е устроен да иска "все повече и все по-хубаво", да се стреми към непрекъснато подобряване на нещата. Важно е да се научим да сме на щрек за това колко и как се усъвършенстваме. За да не превърнем развитието си в перфекционизъм и нещастно съществуване. Рекламният бизнес много умело използва това качество като се базира на стимулиране на желанията и неудовлетворението.

Много от ранно детство ни учат да бъдем недоволни и постоянно да се стремим към усъвършенстване. Едва ли някой от вас си спомня да са му казвали колко важно е да цени нещата и да се учи на доволство, да работи с вдъхновение, а не по задължение, да се радва на всеки ден такъв какъвто е, защото много бързо отминава, да изпитва добронамереност, благосклонност и любящо приемане на себе си.

Крайната цел е винаги балансът, не да спрем да се развиваме или да препускаме през живота, вторачени в целите и постиженията си, а да създадем баланс от успокояване и доволство, да се радваме на постиженията си, заради самите тях, а не защото ни спестяват чувството за малоценност. Така успехите няма да надуват егото ни, а неуспехите няма да го потискат. Като един истински градинар ще можем да изпитаме задоволство и радост от това да видим разцъфналото дърво на нашия живот.

И би било добре честичко да си напомняме, че проблемът не е в желанията, а в начина, по който ги следваме.

Автор: Аксиния Цветанова / Myvelikoturnovo.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня