цветно

Вики от "Мастило": Книгите, които ме промениха

Виктория Терзийска. Снимка: Диляна Флорентин

Певица и текстописец - така най-кратко може да представим Виктория Терзийска, по-известна като Вики от група "Мастило" или "Момичето с кафевите очи". 

Част от книгите, които промениха Вики:

1. "Песента на колелетата" на Йордан Йовков

Вики: "Ще започна с един сборник разкази, който мога да прочета за 135-ти път и отново да открия нещо ново между редовете на Йовков и това е "Песента на колелетата". За мен Йовков е най-великият български разказвач на увлекателни истории, езикът му е толкова богат и завладяващ съзнанието ти, че не можеш да се откъснеш от книгата. Образът на Сали Яшар и неговите каруци ме изпълва със спокойствие и една приятна блага радост, че ни има и животът върви напред."

2. "Физика на тъгата" на Георги Господинов

Вики: "Физика на тъгата" на Георги Господинов (както го нарекох в едно телевизионно интервю Господин Господинов и тотално се изложих) е истински шедьовър.

Бях на едно литературно четене, на което г-н Господинов прочете моя любим пасаж от книгата:

"Нещата, които не стават за колекции (списък на нетрайното):
- сирена - вмирисват се;
- ябълки - спаружват се, гният;
- облаци - агрегатно променливи;
- сладко от дюли - хваща коричка от мухъл;
- любовници – стареят, спаружват се (вж. ябълки);
- деца- порастват;
- снежни човеци - топят се;
- попови лъжички и буби - телесно непостоянни.
Ако теглим чертата, ще се окаже, че нищо органично не става за колекциониране. Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност. Нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се (и затова) прекрасен свят."

Влюбих се още повече в него след тази случка!"

3. "Възвишение" на Милен Русков

Вики: "Възвишение" прочетох по абсолютно възторжена препоръка на моя приятел Борислав Банев. Толкова ми хареса, че в един момент двамата с него започнахме да си говорим като героите от романа, като баш хайдути. Нямам търпение да отида да гледам филма. Надявам се да съм още по-възторжена."

4. Биографични книги

Вики: "Обичам да чета биографични книги. Тази, която ме впечатли тези дни и която прочетох почти на един дъх е "Шанел - животът й отблизо" на Лиза Чани. Харесвам Габриел Шанел, защото е една от малкото жени, оцелели и доказали себе си в един категорично мъжки свят. Лиза Чани описва непубликувани досега моменти от нейния живот, както и много детайлно разказва за Париж и неговите потайности в началото на миналия век и по време на войните.

5. "Изворът" на Айн Ранд

Вики: "Една от вечните класики, които ще вдъхновяват още дълго време поколения напред (или поне така се надявам) е "Изворът" на Айн Ранд. Спомням си, че я заех от една позната преди четири, пет години и още не съм я върнала. За мен хората, които не връщат книги не са достойни за уважение. Аз също съм в техните редици... Голяма книга, изключително вдъхновяваща и задължителна за прочит."

Cъбития

Мисъл на деня