Виктор Мануел Гусман Вилена: три стихотворения за любовта
Три любовно-еротични стихотворения от еквадорския поет Виктор Мануел Гусман Вилена. Превод от испански език: Виолета Бончева.
СТРАННО Е ДА СЕ СЪБУДИШ през нощта с копнеж,
във който някой чука на вратата
на стая в някой странен град
във полунощ на полусън,
на полуспомен,
молейки вълшебен ключ
да превърти ключалката
на дверите мистериозни
на твоето тяло,
обвито с тъкани от Рая
и с аромат на Ева.
Тя управлява лабиринта от мистерии,
във който властва любовта
и обитава нашата история.
Ще си отидеш,
щом го пожелаеш,
отнасяйки със себе си и ехото
от стонове,
които се разливат във началото.
Там слънцето се ражда в светлина
и в сянката
умира.
РАЯТ НА ЛЮБОВТА
Лаская с устните си твоето великолепие,
вливайки във тебе трепети,
покривайки те със език,
от влагата различен,
и твоето сияйно тяло
правя по-богато –
същинско земно царство
със долини подпалени.
Пътувам по алчните завои
на плътта ти,
подхлъзвайки се,
съблазнен
от жарката спирала
на твоите пътеки,
в посока изворите ти бълбукащи.
И заглушавам жаждата си
с твоя вкус,
който ме изстрелва
към обещаната земя.
ЕКСТАЗ
Ако можех да открия
плодородните земи на любовта,
за да пожелая да завладея други
и ако ги намеря –
кой ще ми даде повече,
отколкото притежавам?
Така реших да защитавам
моите полета,
по чиито равнини
текат на твоите магически желания
реките
и умножават влагата
в горите
на нашата взаимност.
През плодородните земи
ще пристигнем до морето,
развълнувано от желания,
където се облекчава твърдостта
и силата на моята стомана,
и ще приема твоето изобилие,
и думите ти
ще обладая.
