цветно

Виолета Бончева: Ролята на поета е да казва истината

Виолета Бончева: Изкуството съществува, за да ни прави по-чувствителни, мъдри, мислещи и опитни.

Виолета Бончева е поет и прозаик от Стара Загора. Нейни разкази и стихове са публикувани в Световна поетична антология - в Мексико, Аржентина, Испания, Гърция и др. Преводач и преподавател е по испански език. Член на два творчески съюза.

Автор е на книгите: "Мокър етюд", "Огледало", "Повикан миг", "Няма да има сбогуване", "В пъпа на луната" (двуезична), "История на заболяването", "Голямото сомбреро", "Лилиум"...

- Виолета, как се роди идеята да напишете "Капчици от Ескобедо"?

- Истината е, че такава идея да създам нова книга след "Лилиум" не е имало. Просто продължавах да си пиша разкази, докато в един момент се разбра, че обемът им е напълно достатъчен за една нова книга. И така, заедно с издателя Пламен Анакиев от ИК "Огледало", София, я осъществихме.

- Как избрахте заглавието на книгата?

- Заглавието беше предложено от г-н Анакиев и аз го приех безпрекословно, защото този разказ е носител на идеята за хуманността, съпричастността и милосърдието – качества, които въпреки отчуждеността в съвременния свят, намират място в ценностната система на хората…

- Знайно е, че болката на света преминава през сърцето на поета, но и това, че от нея започва полетът...

- Поетът страда дълго, но не съзнателно. Това се случва, когато се лута, когато търси упорито изход от проблема. Но пък тъгата му, неудовлетворението, болката му – това са чувствата, които могат да се окажат в основата и на най-оптимистичното стихотворение. Това са двигателите на поетичната мисъл, провокациите към една свръхчувствителност, която мобилизира таланта и той, владеейки магията на поетичното изкуство, повежда читателя из своите светове, изповядвайки се, търсейки решение заедно с него.

- Що за същество е поетът? Известно е изречението на Горки: "Очакваш да срещнеш човек, а пък той се оказва поет."

- Той наистина е уникален по свой начин. И докато на човека нищо човешко не му е чуждо и може да допусне да се изкуши от всеки грях, то на поета това може да се случи много рядко. Той не може да бъде съмишленик на тероризма, да се наслаждава на мъчение и да участва в убийство. Поетът е "друго тесто" – ако някой иска да разбере какво – нека да чете повече поезия. Тогава ще разбере, че ролята на поета е да казва истината, да брани човешките ценности, любовта и мира, ако и това да звучи клиширано.

- Вероятно поетът, творецът изобщо, е и носител на съпротивата, като един от най-верните начини да се вкуси някакво удоволствие, особено естетическото?

- Основната роля на твореца е да се съпротивлява срещу неправдата във всички области на живота. Съпротивата е една положителна черта. Поетът трябва да е актуален, информиран и независим. Естетическото удоволствие изпитва читателят, ако поетът е добър и го е провокирал със силни и хубави стихове.

- Понякога е и доста самотен, затова се чувства по-добре в алтернативната реалност на литературата, а това не го ли отдалечава от хората?

- Ролята на твореца е чрез своето творчество да подтиква читателя към размишление и действие, да провокира пориви, съпричастни на неговите, да препредаде функцията на мисълта си чрез стихове и заедно с читателите да реализира идеите си, да намери верния път, да действа. Ако той се отдалечи от реалния живот и препраща себе си в която и да е алтернативна литературна схема, той вече се е осъдил да не влияе на живота.

- Изобщо, каква е целта на литературата, на изкуството?

- Литературата разказва историята на света, на живота. Прави го по един вълшебен начин, тя е в основата на много други изкуства, като живописта и филмовото изкуство, например. Тя съществува, за да ни направи по-чувствителни и мъдри, по-опитни и мислещи.

- Творецът допринася ли за духовната промяна на неговите читатели?

- Във всички случаи – иначе поетът ще е пълен бездарник, защото читателите не могат да бъдат обвинени, че са глупаци.

- С какво е свързано пряко съзиданието, раждането в творчеството и без какво не може? 

- Съзиданието е свързано с дарбата - никоя жена не може да роди без да е бременна. Съзиданието е символ на спираловидната посока нагоре, а нагоре, е небето, над него - Бог. Това е едно начало без край, един вълнуващ стремеж, едно неземно въжделение, едно съвършено чувство...

- Не е ли вече време Виолета Бончева да предложи на читателите и нова поетична книга?

- Да, повече от десет години при мен прозата взимаше надмощие, но никога не съм спирала да публикувам поезия. Две са готовите книги, които чакат своя ред и освен тази, която ще събере моите стихове, готова е и преведената от испански език книга с творби на един от световните поети на Испания, Педро Салинас.

Предстоящи събития

Мисъл на деня