цветно

Внимавай как гледаш на себе си

Снимка: pxhere.com

Докъдето се простира представата за възможностите ни, дотам ще успеем да стигнем. Ето защо, колкото по-стриктно планираме бъдещето си, толкова по-малък шанс за развитие и щастие си даваме.

Това, което виждаме в себе си, е и посланието, което отправяме към света. Едни от нас се оценяват високо и получават онова, за което вярват, че са достойни. Други сами ограничават даровете на живота и спират пътя на заслуженото.

Случва се да се загубим някъде по пътя между това кои сме и кои мислим, че трябва да бъдем. В тези моменти искрените ни ценности и виждания се превръщат в наша слабост. И така, когато нямаме за какво да се хванем, просто се пречупваме, създавайки за себе си неверни убеждения.

Според Августин погрешното си остава погрешно дори всички да го правят, а правилното - остава правилно дори никой да не го прави. Често се озоваваме в ситуация, в която ни поучават не хора с доброта в сърцето, проницателност в ума и мъдрост в душата, а такива зад чиито действия стоят по-повърхностни намерения. Именно сравнявайки се с тях, ние губим ценното в себе си.

Какво се получава – потискат ни онези, които са израснали по-малко от нас. Чувстваме се подчинени от хора, чиито уроци не достигат, за да осъзнаят равенството помежду ни, природното ни съвършенство, уникалност и красота.

И така вместо приемственост насреща получаваме още от чуждите ограничения. А имаме избор. Не сме длъжни да се променяме или да се затваряме в клетка на самолинчуване и чувство за вина. Ние можем да дадем знания - от себе си за другия.
Везната ще промени своята посока, ако сложим силата си в нея.

Всичко, което ни прави различни, е нашето богатство за света. Искрената ни същност не може да бъде дефектна, но подценявайки я, ние не й позволяваме да излезе, за да преобрази реалността.

Ако споделяме онези невинни, съкровени вярвания, горящи вътре в нас, ще освободим от оковите много хора и ще се изненадаме колко еднакво всъщност туптим. За да се чуе гласът ни, обаче, важно е да започнем с правото, което сами му даваме, с оценката, която си поставяме. А пуснем ли го веднъж, ехото му е способно да постигне преобразяване.

Cъбития

Мисъл на деня