цветно

Всеки ден, когато се събудя, аз правя своя избор

Снимка: RT Photografia / pxhere.com

Наскоро един човек ми каза "Ти си много силен човек". Не, аз не съм силен човек. Вътре в себе си съм изстрадала всяка секунда на всяка "тежка" ситуация. Тайно съм изплакала с милиони сълзи всяка една тъжна емоция. Без никой да разбере съм се задъхвала до припадък при всеки "удар на съдбата".

Страхувала съм се до дъното на душата си, дращила съм по сърцето си с всички съмнения и самообвинения, блъскала съм си главата по цели нощи с мисли и въпроси, задавяла съм се от плач, от изнемога, падала съм от изтощение, чудейки се: "А сега накъде?". И не, не съм силен човек. Съвсем нормален човек съм. Работата обаче е в друго: всеки ден когато се събудя – аз правя своя избор.

Да, избор!

Избирам дали да мрънкам, стоейки на едно място или да се стегна и да търся вариант. Да търся път, да търся начин, да търся възможност. Да търся... да търся.... да търся...

За мен няма силни и слаби хора. Ако сме поставени пред равни други условия и природата ни е дала всичко необходимо за да се справяме самостоятелно на тази земя и не сме физически ощетени, хората са си хора. Има избори. Всеки ден е избор. 

Днес ставам от леглото и правя своя избор – да мрънкам или да се усмихна. Не винаги ми е до усмивки, но избирам: да съм усмихната и силна, независимо от обстоятелствата. И това не е нито лесно, нито е сила, нито е смелост. Просто избор.

И ако някой днес е решил да е начумерен, тъжен, изнервен, депресиран или мрънкащ – изборът е негов и не е защото е слаб, а защото днес сутринта, когато се е събудил е направил своя избор – нищо повече!!!
Избор! Нищо повече!

Ако днес един човек е жаден и има пред себе си чаша вода, има избор да я изпие със стайна температура или студена. Какво следва – действие. Изпива водата със стайна температура или си взима лед от хладилника да я изстуди. Избор! Действие! Резултат!

Сила? Не! Избор – Действие - Резултат!

Има и друг вариант – да мрънка, че е жаден и че всички наоколо, дори и съдбата, не са му подготвили водата така, както той я иска и на него му харесва. Да се депресира, да се изнерви, да седи жаден и през цялото време да се окайва колко е жаден, а всички са срещу него и никой не го е грижа колко всъщност е жаден той....

Избор! Да действаме или да мрънкаме? Да творим живота си или да изпаднем в депресия и да се самосъжаляваме?

Някои хора, които природата е лишила от зрение, слух или друго, ще ме оборят и ще кажат, че не е така. Да, прави сте, не е така. Всичко по-горе е с уговорката, че всички сме равни и природата ни е поставила пред равни други условия. И тук не става въпрос за изваден далак, яйчник или импотентност, става въпрос за липса на органи или части от тялото, които не ти позволяват самостоятелно да се обслужваш, да си способен да мислиш, да взимаш решение и да действаш.

Възможно е и да не съм права, знам ли, в крайна сметка всичко е възможно, но така го чувствам. Ако не сте съгласни – оборете ме. Не ме нападайте – оборете ме, честно, с достойнство и с думи. Всеки има право на мнение, и аз така.

Cъбития

Мисъл на деня