Йоан Кръстител - най-големият измежду пророците
От HighViewArt
Най-големият измежду пророците
На 7 януари Православната църква почита св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча. Той е човекът, когото Христос прославил повече от всички други човеци: "Между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя" (Лука 7:28).
Той е най-големият измежду пророците не по възраст, тъй като е живял едва тридесет години, а по благодат и слава, бидейки удостоен не само да види, но и да кръсти очаквания Месия.
Св. Йоан Предтеча се е родил от жена, която страдала от безплодие, в отговор на нейните молитви. Още нероден младенец в шестия месец той се е изпълнил с благодатта на Светия Дух и е проиграл в утробата на Елисавета, когато тя видяла Пресветата Богородица и чула поздрав от нея.
Нарекли го с името Йоан, защото им е било дадено свише от Бога, също както и самият той.
Аскетизъм и посвещаване на Бог
Аскетическото въздържание, към което се придържал, е изумявало мнозина от съвременниците му– те не са разбирали неговия ангелоподобен начин на живот и поради тази причина са го обвинявали, че е станал жертва на обладаване от зъл дух.
Да критикуваш другиго заради това, че не живее така, както ти самият живееш, а по-различно, е нещо срещано и в други епохи – ние виждаме как в наши дни мнозина са хората, критикуващи онова, което не разбират, което не съвпада с техния начин на мислене; те разбират единствено видимото и пряко осезаемото за самите тях.
Само че отвъд логиката съществува също и сърцето, а то, познае ли силата на нетварната благодат на Светия Дух, отхвърля всички лъжовни блаженства на настоящия преходен живот.
Светите отци наричат това опиянение "трезвение". Щом някой вкуси от любовта Божия, тогава той оставя настрана всякакви форми на любов към материалните неща, защото разбира, че те са нещо лъжовно.
Предтечата е подготвял хората да приемат Христа. Неговата проповед е била проповед на покаянието. Словата му са били изпълнени с мъжество и сила. Той не е изпитвал нито страх, нито колебание да се противопоставя на властимащите на времето.
Изобличавал е беззаконията на цар Ирод. Наричал е змии и рожби ехиднини (срв. Мат. 23:33) фарисеите, налагащи на хората тежки и непосилни задължения. Нека да наблегнем на три важни неща, в основата на които са събития от неговия живот и неговата ежедневна практика.
Три важни факта от живота на св. Йоан Кръстител
Първо, да напомним за обвиненията, че е страдал от обладаване от зъл дух, отправяни към него поради факта, че животът му, посветен на Бога, е бил по-различен от живота на почти всички останали. Той не пожелал да живее в града, а се оттеглил в пустинята и там се отдал на аскетичен живот.
Не се е хранил с обичайната храна, а с акриди* (връхчетата на ядивни растени) и с див мед. В наши дни, за съжаление, също има немалка степен на противопоставяне, когато някой – особено ако е млад и образован човек – реши да отдаде живота си на Христа и Неговата Църква, било то като свещенослужител или като монах.
И даже да не търпи обвинения, че е обладан от зъл дух, изборът му непременно се свързва с някаква липса на здравомислие.
Второ, фактът, че е изобличавал беззаконията на Ирод и лицемерието на фарисеите, е нещо, което той е вършил не от омраза, а от любов, тъй като е бил човек безстрастен и "изпълнен със Светия Дух". Целта му е била не да ги унижава, а да ги поправя и изцелява.
В наши дни съществува нагласа да оправдаваме свои грешки и страсти, като привеждаме цитати от Свещеното Писание и факти от живота на светците. От друга страна, мнозина прибягват до тежко осъждане, заклеймяване и злословие към другия, и то под претекст, че правят това за слава Божия.
Светците, когато са били изправяни пред потребността да порицават, са го правили с чувство на болка, любов и с много молитви за порицаваните хора, и то след като преди това са изчерпали всякакви други възможни средства.
Трето, всички събития в своя живот – било то приятни или пък болезнени – Предтечата е приемал като дар от Бога, тъй като нищо не се случва без Неговата воля. На практика не само раждането на св. Йоан Кръстител, но и всички други неща в живота му са ставали реалност поради това, че такава е била волята Божия.
дори смъртта му идва според Божието домостроителство, за да може той „да благовести на тези в ада“.
С всекиго от нас се случва същото. Бог ни познава още преди да се родим, защото в основата на нашето сътворение е именно Той. Той ни обича повече, отколкото можем да си представим. Няма нищо случайно в живота ни.
Неудачите, пораженията, та дори и най-тежките страдания са по Божие допущение в резултат на Неговата любов, защото съумеем ли да почерпим нужната сила от изпитанията, те могат да се окажат за нас най-големи блага.
Нима са малко хората, достигнали покаяние и върнали истинната човещина у себе си именно след тежко премеждие или мъчително заболяване?
Упованието в любовта и в промисъла на Бога са най-непоклатимата опора дори при съприкосновение с крайно тежки неудачи. Това упование ни освобождава от чувството за несигурност и напрежение, насочвайки ни към вярната нагласа за спокойно и трезво отношение към най-трудните проблеми.
Автор: Георгиус Папаварнавас, превод: Анжела Петрова / www.pravoslavie.bg
