Юрий Андрухович: Три стихотворения

  • Сподели:
Юрий Андрухович: Три стихотворения

Юрий Андрухович стоварва върху главите на четящата публика саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове.

Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината хора на словото днес, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Представяме ви три негови стихотоврения:

Кръчма

ей мамо разкривена и изгърбена
на счупена дъска кравайче и чаша
с глина измазана съборетина
като глухарче ще те духне вятърът

примамка вечна за несретници и пътници
колко ли жадни и гладни ще приютиш
бъбрива курво на войници и разбойници
с тях до луната чак ще отлетиш

а засега голтаци и сиромаси
хоп-троп опа иха-ха и хип-хоп
над манерки дамаджани и каци
ахмак глупак тъпунгер идиот

херинги като делфини обемисти
на плавници и опашки се въртят
и излиташ ти с една своя въздишка
за небесно мляко към млечния път

***

Елегия за шейсетте

На топка, на бъз и на касис миришеше лятото,
в привечерните храсти се целуваха влюбени
и щом вечерта зад реката приклякаше,
на дъжд замирисваха тротоари и улици.

Топка летеше в небето над липи и антени,
тялото ѝ беше кожено и космическо.
От шумнàти беседки с пуберско хлипане
чудото Робертино по света се разтичаше.

В миг нощта се сгъстяваше и в мрака потъваше
топката, засияваха лампи в градини и дворове
тайнствени дълбини дървото разкриваше,
заиграваха сенки по пердета затворени.

Топката вече не падаше:
изчезна в дистанцията.
Квакаха жаби във фонтани забравени,
във влажния парк вечер имаше танци,
виеше саксофон и се ходеше с ножове.

Горе оставаше топката, диплеха се летата
като морета от пясък, като солени пустини,
и до утрото, като в сън, за нас се въртяха
и скърцаха въртележки страшни и призрачни.

***

Казарма

ние дори не я виждаме и не знаем каква е
понеже по тъмно изтичваме от нея и се връщаме
когато мръкне
навярно е зидана
и досега в нея мирише на човешка пот
и сено от конюшните на хусарския полк
май има каменни стълби
а когато чегъртаме безкрайно черния ѝ под
с парчета стъкло и тъпи бръсначи
сякаш чегъртаме гърба на огромен кит
заседнал в плитчина
в ноемврийския мрак в шест сутринта
прозвучава тръба за събуждане
разделя всеки с нощните момичета
и под хрипкавите заплахи на капралите
втора рота скача върху главите на първа
никак не можем да разтворим очи и ръцете
все още посягат към момичетата, които отплуват
и така започва денят

Из "Писма до Украйна", издателство "Парадокс"