цветно

За да получавате повече, обичайте повече

Снимка: pixabay.com / cablemarder

Самодоволно се вглеждаме в най-малкия детайл, когато нещо не следва плана ни. Мислим си, че заслужаваме поне да се оплачем или да обтегнем отношенията си с другите. Но не е ли всичко това всъщност нашата човешка алчност и нежеланието ни да видим колко много имаме?

Може би, ако си признаем, че водим доста привилегирован живот, ще ни облее чувство за вина, задето не оползотворяваме всички дадени ни възможности. Това е вид защитен механизъм, който ни предпазва от това да потвърдим, че отговорността за всяка дисхармония в ежедневието ни е лично наша.

От друга страна наличието на повече обич, би ни помогнало да възприемаме нещата по съвсем различен начин, защото с каквото се изпълниш, това ще те обгражда. Можем да надградим, благодарение на любовта или да рушим посредством омразата - изборът е наш.

Трябва да разберем, че когато обичаме, ние изпълваме същността си и живеем в пълния си потенциал. Тогава нашата вяра и доброжелателност ни отварят врати и печелят доверието на всички по пътя ни. Способни сме на много повече и отваряме очите си не само за възможностите, които досега сме отхвърляли, но и за способността ни да постигнем това, което пожелаем, защото вече имаме увереността, че го заслужаваме.

Няма прекалено скъпо, прекалено голямо и недостижимо. Няма нещо, за което да не сме достатъчно добри. Когато обикнем себе си, ще проумеем, че целта на заобикалящия ни свят не е да ни потиска и мачка, а да ни дава всичко, което поискаме, за да ни помогне да развихрим максимално своята същина.

Като хора нашата най-голяма мисия е да се наслаждаваме на всеки ден, да се чувстваме блажено дори в простотата и да се смеем на неприязънта. Много бързо забравяме, че всеки нов ден е подарък и това е достатъчно, за да го превърнем в празник. Толкова лесно се оставяме да бъдем вкарани в някаква лъжа, която носи стреса като медал за успешния човек и монотонността като средство за усъвършенстване.

Защо да чакаме голямото събитие на живота си, след като самият той е едно голямо събитие. И не, в него няма страдание, болести и бедност, има го просто нашето нежелание да имаме и даваме любов - към себе си, към другите, към целия свят!

Cъбития

Мисъл на деня