За Даването и Получаването
Посвещавам на хората, които не съм знаела защо ми благодарят, Още на хората, които не са разбирали защо им благодаря. Дори на тези, които са ми казвали: "Аха, използва ме, за да си научаваш уроците!" На всички, които съм срещала и ще срещам.
Неведнъж съм чувала колко е важно да дадеш и също така как не можеш да дадеш насила. Всъщност, ако има нещо, за което Душите ни са се споразумели, е да се срещнем, за да осъществим Приемане, да Получим нещо от другия.
Защо не да си Дадем?
Защото Свободната воля работи само по отношение на теб самия. Можеш да избереш какво да получиш от даденото, но не можеш да избереш какво другия да получи от даваното. Съществена разлика! Ти можеш да даваш 1000, другия да си избере едно и обратното - колкото и да ти дават, избираш ти какво, колко, кога, как. Това от Душите. Другото си е чиста проба Ум и Сила, Власт и Его.
Защо ни е да Даваме?
Е, пак е в споразумението, но само заради предлагането и възможността за избори, а не защото сме едни такива, щедри, добри, златни сърца.
Всъщност получаването и приемането са трудната работа, даването е просто изсипване за всеобщия баланс. Не можеш да избереш да приемеш и получиш нещо преди да си готов за това. Затова по много пъти ни се предлага, докато ни "светне" и намерим пространството за това.
Хората, с които се срещаме ни носят ситуациите, в които да се огледаме. Но никой не може да ни казва какво трябва да видим. Всеки се занимава със своето си образче-отражение и когато за каквото е готов, си го вижда.
Подаръци винаги има, някои са неосъзнати (некалкулирани от Ума) и най-вече неосветили някаква зона от същността ни, което не е довело до разширение и просветление. Да ти "светне" нещо е "голямата работа". Тогава винаги си благодарен и не страдаш, а продължаваш нататък.
Как да различаваме едното "даване-получаване" от другото , на материално и поведенческо ниво.
И, моля ви, любов не се дава, нито получава! Тя си е винаги в сърцето! Ума си има своите идеи и "драми".
Сърце
Сърдечно даване-получаване:
Няма интерес, само ситуация.
Даващият не осъзнава какво знание носи за другия. Той само е партньор в "сценката".
Осъзнава приемащия, след като е получил разширение и просветление по някакъв въпрос.
Тук всеки се занимава само с получаването.
Няма сделки освен споразуменията на Душите.
Всички сме свързани в мрежа и няма отношения "аз на теб, ти на мен".
Няма очаквания и изисквания.
Не се измерва равностойност на партньорите. (Всеки със своето си ниво и реалност.)
Няма цена/оценка.
Няма страдание от липса.
Има благодарност за осъзнатото.
Не могат да си поискат и да ти вземат "подаръка".
Сърцето на биологично ниво е част от поток и непрекъснато обновяване (кръвоносна система). Кръвта ни винаги е нова и всичко е "тук и сега". Ха! Душата знае с кого да е за ръчичка!
Умът
Умно даване-получаване:
Водени сме от нужда, емоции, сделки, роднински връзки-дългове.
Има разумно-оценъчно-човешко-разделящо-количествено определено даване.
Има предпочитания.
Има граници и срокове.
Има очаквания и разочарования.
Има страдание от липса. (Сърцето никога не страда, страда само Ума.)
Има радост от удовлетворение. (Точка за Егото!)
Умът (мозък) е част от нервната система, която работи на електрично-импулсен принцип: бодене-ритане, галене-мъркане... можем да преговаряме, играем, лъжем...
Даването е балсам за Егото – "колко съм готин", "горките хора", "който е заслужил"...
Внимание!
Двата начина на даване-получаване са независими един от друг, случват се паралелно и несинхронизирано във времето.
Няма нищо лошо или high level.
Благодаря, че стигнахте до тук!
