цветно

За детето и ученето на чужди езици

Снимка: emmaws4s / Pixabay.com

Иска ми се да се върна към моята най-любима тема: децата. Преди време работех в една частна детска градина с изучаване на немски език. Трябваше да преподавам на първа група – деца на 3-4 години.

Винаги съм била убедена, че чуждите езици са важни за образованието на даден човек, но тогава се замислих от каква възраст реално трябва да се започне с това. В София има школи, които предлагат чуждоезиково обучение още от бебешка възраст.

В първия момент на човек му идва да се позасмее, но попадайки в изключително конкурентна среда, започва да се мисли как да се подготви за нея, за да има успех.

Подобна мисъл е усетена като потребност и е създала множество места за обучение, в които възрастта се снижава, но изискванията по-скоро се завишават. За мен тази година породи много мисли по темата за ранното чуждоезиково обучение и най-вече два въпроса – кога и как.

Дали чуждият език е полезен – да, със сигурност. В наше време той е необходимост, а какво остава за поколенията след нас.

Търсейки мнения на други колеги психолози и педагози, преобладава общото такова, че все пак ранното въвеждане на идеята за чужд език е добра идея. То трябва да има по-скоро забавен и мотивиращ смисъл.

"Целта е да се развие фонетичният усет на детето за езика, да се пробуди интересът и любопитството му през игра.", казва Милена Манова, психотерапевт и преподавател. Децата на 3-4 годишна възраст активно боравят с думите на родния език в прагматичен контекст.

Това е възрастта на социалните връзки с първите приятели. Тоест налице е възможност и желание за ползване на езика като средство за общуване. И едно огромно любопитство към света.

Тези особености на възрастовата група благоприятстват приемането на ново знание – представено обаче задължително според мен през играта и забавлението. Фактическите знания могат да се натрупат с възрастта, но желанието и мотивацията по-скоро намаляват с нея.

Всеки един човек може да научи чужд език, но реално колко възрастни имат желанието и мотивацията да започнат. Именно тя при децата идва естествено, ако им е интересно – и затова си заслужава да се опита.

Естествено идва и въпросът дали детето не се обърква от двата езика. Успокоителен пример за това са билингвите – деца, които от раждането си растат в многоезична среда с два или дори повече езика.

При тях се вижда, че те често се развиват дори по-бързо езиково заради необходимостта да се адаптират в средата си. В началото има пасивно натрупване на речников запас, което отстрани изглежда като упорито мълчане, но в последствие пасивният речник се превръща в активен и изненадващо богат.

Изводът ми е, че от основно значение в такива дейности е подходът, който да е адаптиран към когнитивното и психическо развитие на конкретната възрастова група.
Желанието е основният мотиватор на всяко човешко действие.

В този смисъл възрастта е условна. Ако интересът липсва на 4, може да се появи на 6 или 12. Ранното чуждоезиково обучение е смислено, само ако се прави качествено, ако детето има желание и интерес – да не е в негова тежест, а по-скоро да е още един начин за опознаване на света, който го заобикаля и от който той е част.

 

Мисъл на деня