цветно

За емоционално незрелите родители

Снимка: Hallmackenreuther / Pixabay.com

Ние сме свикнали да мислим, че възрастните са по-зрели от децата. Но дали понякога не е възможно децата да се окажат изключително чувствителни и за няколко години да станат емоционално по-зрели от своите родители?

Какво се случва, когато такива незрели възрастни не притежават необходимия усет за адекватен емоционален отклик и се оказват неспособни да посрещнат емоционалните нужди на децата си?

Резултатът е емоционална лишеност, която има точно толкова реални последици, колкото и всеки тип пренебрегване на физическите потребности.

Неполагането на грижи за детето в емоционален план води до болезнено усещане за самота, което може да има дългосрочно отрицателно въздействие върху по-късните избори, свързани с взаимоотношенията с хората и с интимните партньори.

Емоционално незрелите родители се страхуват от преживяване на истински чувства и заради това се оттеглят от такъв тип близост. Те използват механизми за справяне, които поскоро отхвърлят реалността, вместо да се борят или адаптират към нея.

Не са склонни към саморефлексия, поради което рядко са готови да поемат вина или да се извинят. Тяхната незрялост ги прави непоследователни и емоционално неустойчиви. Те остават слепи за нуждите на децата си; достатъчно за тях е всичко да протича така, както са предвидили.

Векове наред подобни родители са описвани в легенди и приказки. Само помислете в колко много от тях се разказва за изоставени деца, принудени да търсят помощ от животни или други персонажи, защото възрастните са безотговорни, отсъстващи или неспособни да бъдат родители.

В някои приказки дори се налага децата да вземат съдбата си в свои ръце, защото родителите им съвсем не им мислят доброто.

Подобни истории са толкова популярни столетия наред, защото засягат една обща тема – как децата са принудени да съхранят себе си, след като родителите им са ги пренебрегнали или изоставили. Очевиднонезрелите родители са проблем от време оно.

Темата за емоционалното пренебрегване от страна на възрастни, прекомерно фокусирани върху самите себе си, може да се открие и сред най-въздействащите истории в нашата култура.

В книги, филми и телевизионни сериали изобилстват истории за емоционално незрели родители и за последиците, които имат върху живота на децата си. В някои от тях динамиката между родител и дете е във фокуса, в други по-скоро присъства фоново.

Познаването на различията в спектъра на емоционалната зрялост ще ви помогне да разберете защо може да се чувствате емоционално самотни дори ако околните ви уверяват в своята обич и преданост. 

Добрата новина е, че разбирането на понятието за емоционална незрялост ще ви позволи да изградите по-реалистични очаквания, приемайки нивото на близост, на което са способни близките ви, вместо да се терзаете от неспособността за адекватен отклик.

Сред психотерапевтите отдавна е известно, че освобождаването от токсичното въздействие на подобни родители е пътят към възстановяване на вътрешния мир и самодостатъчност. Но как да бъде постигнато?

На първо място е важно да разберем с какво си имаме работа. Онова, което липсва в литературата, посветена на родителите, фокусирани предимно върху себе си, е добро обяснение защо тяхната способност за обич е ограничена. Причината е в тяхната емоционална незрялост.

След като веднъж разберете спецификите им, ще можете сами да прецените каква степен на близост е възможна. А когато знаете това, ще можете да се обърнете към себе си и да заживеете собствения си живот, вместо да се фокусирате върху родителите си, които отказват да се променят.

Разбирането на емоционалната незрялост ни освобождава от емоционалната самота, защото осъзнаваме, че сме били пренебрегвани не заради някакви наши недостатъци, а заради техните.

Когато осъзнаем, че тези хора не могат да се променят, най-сетне ще се освободим от фрустрацията и от съмненията в собствената ни способност да обичаме.

Из "Порасналите деца на емоционално незрели родители" на издателство "Изток-Запад"

Cъбития

Мисъл на деня