цветно

За езика в цялата му прелест

Снимка: jenikmichal / Paxabay.com

"Езикът отразява културата, която обслужва" , казал Робърт Хайналйн.

А нашият език е способен да покаже култура в нейното основно значение. Това, разбира се, е възможно единствено, ако езикът бъде опознат така, както заслужава.
За жалост днес той е използван в най-нисшата му форма.

Думите са влачени в калта. А какво по-силно оръжие от човешката реч, бихме могли да притежаваме?! Нямам за цел да съдя или протестирам. Никога не бихме разбрали отсрещния, ако не повървим в неговите обувки. Презумпцията ми е друга.

Единство липсва. Важното е отхвърляно. Някъде във времето народът забрави кой може да бъде! Общността е общност на отлъчени. Ценностите с всяка секунда се губят. Деградация се носи във въздуха. Вместо да подобряваме, ние западаме.

Културата ни се храни с трохи от полуистини. Езикът ни се превърна в клишета и еднозначния. Целта на образованието е обучение и възпитание, а не хартия, с която да повдигаме егото си.

Тези, които се борят с години да ни дарят със знания, да ни помогнат да разберем кои можем да бъдем, не получават и капка уважение. Децата растат без да са усетили онзи уникален мирис на стари книги.

Не горим книгите, но и не ги четем, което е само по себе си още по-голяма жестокост.
Жаргонът в книжовен език се превърна. Поробени сме от неправилна лексика.

Върл привърженик съм на свободата на словото. Демокрацията за мен винаги е означавала да можеш да говориш това, което мислиш. Но тези, които умеят да говорят - мълчат. Разбрали, че гласът им няма да се чуе, тишината предпочитат. Зад затворени врати реалността разчленяват само.

Но как е възможна промяната, ако златната среда не се опитаме да открием? Едни мълчат, а други крещят и хулят. Не е честно езикът да се използва криворазбрано. Не за това е създаден.

Думите в много случаи е възможно, нечути и неразбрани да си останат. Но правилно употребени винаги ще докоснат нечие сърце, ще събудят нечий ум. Не е важно да те чува светът, когато викаш и проклинаш. Важно е да те чуят малцина, но тези малцина да разпространят мисълта ти.

Говорете! Но така, че истински да се чуе гласът ви. Езикът е способен така да разкаже истории, че цялата мъка и разочарование да излязат наяве. Един умен човек веднъж ми каза: "Няма как да кротуваш и пред свършен факт да очакваш някой друг да ти реши проблема."

Познавам хора (и съм сигурна, че има още много), които от нищо нещо създават. Борят се. Искат, постигат. Никак не е лесен пътят им. Падат, но стават. Действат! От мълчаливите са.

Но когато решат, че имат да казват нещо, с едно изречение цял живот разказват. И гласът им се чува. Успяват да те накарат да слушаш. Да слушаш и да разбираш.

Говорете! Четете! Да върнем културата отново на мода!

Какво наследство ще оставим, когато оставеното на нас не почитаме?Историята трябва да се помни. А я захвърлихме. Помним само незначителните детайли, когато това ни устройва.

Поколенията трябва да знаят от къде идват. Да опознаят корените си, за да помогнат светът да бъде по-добро място с всеки изминал ден. Трябва да разберат, че да умееш да говориш само по себе си е изкуство. Трябва да четат.

Да четат, за да се научат да разграничават правилно от грешно. Трябва да питат и да търсят отговори. Да са свободни да развихрят любопитството и въображението си. Да искат да знаят все повече и повече.

Редът ще е винаги този, който е в момента, ако първо не променим себе си. Да се вгледаме по-дълбоко. Да четем между редовете.

Протест означава да покажеш на тези, които грешат, къде точно грешат. Крием кои сме и чакаме някой друг да подобри живота и света, в който живеем. Утопията никога няма да просъществува, но това не означава, че нещо не е възможно да се подобри!

Но начинът не е да използваш най-елементарната част от един език и да си мислиш, че си казал нещо смислено.

Културата на мода трябва да върнем, езика в цялата му прелест да го разкрием, в противен случай сме тръгнали към място, от което едва ли ще има връщане назад.

Cъбития

Мисъл на деня