цветно

За философията на Дядо ми и защо се чувствам като микроб

Снимка: pixabay.com / Myriams-Fotos

Дядо ми е човек, който се отнася към света като страничен наблюдател. Той изучава и тълкува различни гледни точки. По-накратко - Дядо ми е философ и то в пълния смисъл на думата.

За някои досадно, за други прекалено досадно, а за мен безгранично полезно. Безгранично като целия пространствено-времеви континиум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него. И оттук започвам да се определям като микроб.

• Вметка: Изучаването на вселената е предмет на философията.

От него научих как да живея свободно без да се притеснявам и срамувам от това, което съм. "Дори и хлебарят може да припечелва и да е известен, стига да има най-добрата рецепта за хляб и да го прави със сърце". Освен това, научих и че животът може да свърши за всички нас във всеки един момент.

Какво е Вселена? Това е съвкупност от планети, звезди, галактики и междугалактично пространство. И ето какво вижда Дядо ми, седнал по средата на нищото, сред тишина и изчистено небе, пълно със звезди.

- Представи си - каза ми той и замълча за секунда.

- Само си представи, колко сме незначителни сред всички тези звезди, които ни заобикалят. Та ние сме просто една точка в нищото. Представяш ли си?

Мълча си аз и се отнасям.

- А сега си представи, че Земята е едно много мръсно място, пълно с микроби. А какво се прави обикновено с тях? Пръскат се с различни препарати, за да се отърват хората от тяхната вреда. Представи си и че някой или нещо много по-голямо от нашата планета реши, че сме вредители и стори същото.

Каква метафора! Ако се чудите - да, ние сме микробите. Единственото нещо, което ми дойде наум е откъс от реклама на почистващ препарат:

"И милиони микроби ще умрат"

И от този момент до ден днешен все наблюдавам небето

Татяна Петлова за blagoevgrad-news.com.

Предстоящи събития

Мисъл на деня