цветно

За изпуснатите възможности в живота

Снимка: pixabay.com

Наел Господ един мъдрец да продава възможности. Дълго време мъдрецът си търсил място, на което да разположи сергията си с възможности.

Избрал си малко село, в което живеели все възрастни хора. Само едно младо момиче имало. Тя мечтаела да се махне от това забравено от Бога селце и да заживее в голям и хубав град. Чакала своята възможност това да се случи.

Мъдрецът разположил сергията си с възможности и зачакал клиенти. Поспряла се девойката край него и запитала:

- Защо избра нашето село? Кой ще дойде до тук да си купи възможност? Това е едно забравено от Господ село. Никой няма да те намери.

- Стоката ми е добра. Всеки има нужда от възможности. Където и да я предлагам, хората ще идват. На мен тук ми харесва.

Така и се случило. Бързо се разчуло за сергията с възможности. Хората прииждали. Редели се на опашка. Всеки чакал да получи своята възможност. Грабвали я в ръце и се втурвали обратно в живота си, за да я използват.

Селската девойка често заставала до мъдреца и го наблюдавала. Той вещо подбирал и предлагал на клиентите си най-добрата възможност за тях. Някои се пазаряли, искали да я сменят за друга по-добра, но повечето му се доверявали. Минали дни, месеци, години. Момичето все така стояло и наблюдавало. Един ден мъдрецът я попитал:

- А, ти? Всеки ден си тук. Не искаш ли и ти да си вземеш една от моите възможности?

- Искам разбира се. Но аз мога винаги, когато поискам да си взема възможност и да я използвам. Ти си тук всеки ден. Тя сергията с възможностите е при мен. Няма за къде да бързам.

Съгласил се мъдрецът. Не настоявал повече. Минало се още малко време. Събудила се една сутрин жената, защото вече от девойка се била превърнала в жена. Решила, че днес е денят, в който и тя най-после ще вземе своята възможност. Нагласила се и се отправила към сергията на мъдреца, за да си избере най-доброто от стоката, която се предлагала.

Голяма била изненадата й. Сергията вече я нямало. Открила само една табела, на която мъдрецът бил написал:

"Аз получих друга възможност от Господ и нямаше как да я изпусна. Когато ни се дава възможност, не бива да я изпускаме от страх или защото вярваме, че винаги ще има и други възможности. Понякога те вече са свършили."

Посърнала жената. Прибрала се, но си казала: "Щом един път Господ ми изпрати цяла сергия с възможности, ще ми изпрати пак". И зачакала жената. Всяка сутрин сядала на пейката пред къщата си и чакала. Годините минавали. Превърнала се в една от стариците, но нова сергия за възможности не се открила в село.

Cъбития

Мисъл на деня