цветно

За какво мислят хората преди да заспят?

Снимка: Free-Photos / Pixabay.com

Петък вечер е или по-скоро много раннa събота сутрин. Часът е два. В леглото съм и от завивките се подава само ръката ми, с която държа телефона, служещ за фенер.

Студено е. Не ми се спи, мозъкът ми все още работи на бързи обороти и детайл по детайл преминава през всяка една случка от последните две седмици. А накрая само един въпрос остава: За какво мислят другите хора преди да заспят?

Седях си на бюрото в офиса днес, отнесено гледах към прозореца и зелената планина с все още бели върхове и мислех. Съзнанието ми се луташе из различни ситуации и въображаеми разговори. Бюрото ми е в дъното на стаята, когато погледна към прозореца виждам само малко късче от планината, а между мен и нея стои мой колега. Понякога дори не го виждам.

Погледът ми блуждае, дори се размазва и се пренасям на друго място. Не мисля за това как ще живея в замък, ще имам еднорог, който ще ****** дъги (сещате се като по картинките). Водя разговори и все някак успявам да ги извъртя в своя полза, обмислям какво би казал моя събеседник и се опитвам да предвидя всички негови ходове, както в шахмата.

Нали се сещате, когато сте били малки как сте се чудели как да кажете на момчето от съседния чин, че ви е симпатично и дали той ще ви отвърне със същото или ще ви се изплези и ще избяга, за да разкаже на приятелите си. После целият клас ще знае и ще се чудите как да изтриете надписите от чиновете в класната стая или вратите на тоалетните, които гласят М+Х=ВНЛ (Вечна неразделна любов).

Да, в трети-четвърти клас това се въртеше в главата ми преди да заспя, но днес е някак различно. Мислите ми се отнасят към работата ми, образованието ми, семейството ми. Същите разговори, подобни въпроси, но по-сложни, не само с два възможни развоя на събитията, а с десетки.

Вие за какво мислите преди да заспите? Какво ви държи будни нощем?

Аз мисля за това, че един живот няма да ми е достатъчен за всичко, за което мечтая. Чудя се как да подредя приоритетите си, откъде да започна, дали е късно, дали професионалните ми мечти няма да навредят на тези в личен план. Дали не е грешка, че за малко оставих линията си живот на заден план, пуснах го по течението за сметка на работата и университета.

Понякога ме е страх, че греша. Не вярвам, че съдбата ми е предначертана, че без значение какви избори правя, изходът ще е един и същ, че някой отгоре дърпа конците и ме води в някаква посока, че дъщерите на Зевс и Темида са изпрели и предсказали вече моя живот. Вярвам, че аз съм отговорна за посоката, която ще поема. Това ме кара да се чувствам несигурна и това не ме оставя да заспя.

Часът е три.

Намирам се в същото легло, по-студено е. В планината сме, къщата е на два етажа, а аз обитавам стая на втория етаж. Преди малко седях на пода пред печката, която много топли и по риза четях книга. Но обстановката се промени, печката изгасна, лампата също, токът спря.

Слизам, за да видя дали има ток на долния етаж и виждам бабата на приятелката ми, в чиято къща сме. Попитам я дали знае защо спря тока, а тя поклаща глава. Отивам да потърся бушоните и да видя дали са паднали, връщам се да видя какво прави бабата, защото чувам странен шум, а тя ме пита коя съм и дали не съм от електрото дошла да оправя тока.

Разказва ми, че има внучка, пита ме дали съм пътувала дълго и дали имам нужда да се стопля. Сядам на леглото и решавам да си стопля ръцете. Тя отива до другата стая и носи торба с шишарки. Слага няколко шишарки в печката и сяда до мен. Разказва ми отново за внучката си и че тя спи в съседната стая.

Пита ме кога ще оправя тока в къщата. Замълчава за няколко минути докато аз отново се опитвам да намеря бушоните, а след това разговорът се повтаря, въртим се омагьосан кръг, а тя става все по-объркана. Не знае защо съм в къщата й, не помни, че съм пристигнала преди няколко часа, че сме се запознали, че сме си говорили. Замълча отново, изморява се, бавно се изляга на леглото си и постепенно задремва.

Качвам се в ледената си стая, лягам, само ръцете ми се подават изпод завивката, за да наместя трите завивки, които ще трябва да ме топлят тази вечер. Свивам се на пашкул и чакам мозъкът ми да спре да превърта лентата от последните минути. Чакам да спра да мисля за жената, която преди малко се отпусна на леглото долу и бързо заспа.

Как всички стигат до един момент, в който няма значение какво си постигнал, колко си работил, колко си учил, дали си бил добър с хората, дали си обичал, дали си бил обичан. Етап от живота, в който, колкото и умни да сме били, си отиваме частица по частица, спомен по спомен.

За какво мислят другите хора преди да заспят? Понякога искам да отпусната главата си спокойно на възглавницата и това, което дават по телевизора да е достатъчно, за да ми задържи вниманието, погледът ми да не се размазва и мислите ми да не бягат на километри от тялото ми.

Вие за какво мислите преди да заспите?

Предстоящи събития

Мисъл на деня