За неказаните "обичам те"

  • Сподели:
За неказаните "обичам те"

Ден 1, в който аз не те обичам:

Усещайки парфюма ти в метрото, пеперудите в стомаха ми се събуждат и започвам да обикалям целия вагон с очи, изпълнени с вълнение. Разбирайки, че те няма, все пак ми се иска да гушна момчето с твоя парфюм, за да запазя спомена за теб по-дълго.

Убедена съм, че ти не ме обичаш. Само ми се обаждаш да си поговорим, защото се сещаш за мен веднага щом ти се случи нещо, искаш съвет или просто искаш да ми разкажеш за гадния си ден.

Аз не те обичам, само мисълта за теб е заседнала в съзнанието ми 24/7. Това нашето не е любов… Просто когато много си залипсваме, вместо да си го кажем, от гордост започваме да се нараняваме. При нас, който "нарани" другия повече, всъщност го обича повече. Мислим колко силни и горди сме и двамата, но не е нищо друго освен детска игра.

Ти не ме обичаш, просто последните няколко месеца се опитваш да ме направиш по-добра моя версия. Пак казвам, сигурна съм, че не ме обичаш, просто колкото и да си зает или да си ми ядосан намираш време и сили да попиташ "A ти как си?".

Аз не обичам теб, обичам емоциите, които ми създаваш. Затова винаги си поплаквам и после ти прощавам всичко. Ти не ме обичаш, просто мразиш да ти е скучно и обичаш лошото време и бурите, затова и на мен казваш така - ураган.

Аз не те обичам - обичам детското и дръзкото в очите ти. Ти не ме обичаш, но съм единственият човек, пред когото не те е страх да си истински, да покажеш страховете и несигурността си. Аз не те обичам, просто обичам да живея с тревогите, които ми създаваш, чак ми е чужда и странна липсата им понякога.

Аз толкова не те обичам, че дори разказвам на приятелките си за това. Ти не ме обичаш, просто ти харесва да ме наричаш с хиляди гальовни имена. Не те обичам, нито да си пиша с теб, затова ти го забраних отново. Затова ти пиша това писмо. Не ми прави впечатление и не си мисля за теб, просто 5 часа минаха откакто не сме си говорили.

Ти не ме обичаш, просто обичаш да не се наспиваш и затова стоиш с мен до късно. Аз не те обичам, просто виждам през теб и ти давам отговорите, преди да си задал въпроса, което те стряска. Ти не ме обичаш, но до болка познаваш реакциите ми и обичаш да ти се сърдя, за да се сдобрим по-късно.

Аз не те обичам, но мразя да не си наоколо. Ти не ме обичаш, но нямаш проблем да преглътнеш егото си и да ми се извиниш, дори когато виновната съм аз, за да чуеш гласа ми. Ти не ме обичаш, просто все по-често казваш как не можеш без мен. Ние не се обичаме, просто ни е страх да се загубим. Ние не се обичаме.

Не, ние се обичаме!