цветно

За празното място в сърцето ни

Снимка: DariuszSankowski / Pixabay.com

"Пътувай без да знаеш накъде"

"Просто тръгни"

Всички сме чували тези и подобни фрази. Палиш колата, взимаш един куфар дрехи, една раница дори, за да ти е още по-лесно. Събираш няколко приятели, в най-добрия случай двама, защото колкото по-възрастни сме, толкова по-малко хора остават за приключения.

Тръгваш - родният град е зад гърба ти. Нова дестинация, нова музика, всяка улица все по-непозната от предходната. Вървиш и не знаеш накъде да гледаш – всичко е различно. Искаш да запомниш всеки двор, всяка тераса, всяка двойка, всеки ъгъл и магазинче, да попиеш като гъба всичко, което видиш и усетиш. Да натрупаш колкото се може повече спомени, защото кога ли ще се върнеш точно тук отново. А и никога няма да същото като сега..

Изпиваш всичко на един дъх, храна, вино, музика, но нещо отвътре ти казва, че не си цял. Нещо липсва. Една непозната уличка замириса на мекички като тези, които баба ти прави, когато си вкъщи рано сутрин. Друга лъха на нар - в двора на съседите имаше нар. Доста стар и почти паднал, но всяка пролет червените му плодове, напомнящи на светофар, те викаха. Примамваха те да ги откъснеш, да ги изядеш целите и дори дни след това да усещаш натрапчивия им вкус в устата си. Ах, какво блаженно време бе.

Знам, че се отнесе, но върни се, не си вкъщи, още не си у дома. Далеч си от там, откъдето всеки иска да избяга, но винаги се връща. Всеки мирис, всяко усещане, всеки човек ти напомня на дома. Мястото, където мама чете Достоевски на терасата, където баба се кара, че все някой не яде. Мястото, където татко всяка сутрин си играе с кучето на двора, а ти искаш да станеш възможно най-рано, за да не ги изпуснеш, но винаги се успиваш. Мястото, където почти пълнолетният ти брат само чака да излезе с приятели.

Очите ти се насълзиха нали? Знам чувството. Искаш да се прибираш, нали… Липсва ти домът. Пътуването е прекрасно, но това, което го прави невероятно е знанието, че някой там далеч те чака. Някъде там, в друг град или държава, винаги ще има някой, който ще мисли за теб.

Стига, спри се, излез от тези мисли, наслаждавай се докато си тук, ще се върнеш скоро. Трупай спомени. Върни се с емоции и разказвай, разказвай, разказвай, а в разказа си, докато пиеш кафе с мама, докато кучето бяга покрай вас и пак някой мрънка, че е обяд, а вие не ядете, ще разбереш, че празнината е запълнена.

Вкъщи си...

Предстоящи събития

Мисъл на деня