За слабостите или как те ни правят по-щастливи!
Като една уважаваща себе си жена, винаги съм се стремяла да бъда силна, да правя всичко, както трябва и най-вече да не си позволявам да се отдавам на слабостите си, защото смятах, че те ме дърпат назад.
Но явно идва един момент, в който придобиваш достатъчно самочувствие и можеш да си позволиш да признаеш кои точно са нещата, в които не се справяш толкова добре, които по някакъв начин още не си усъвършенствал, и всъщност да разбереш, че това не е нещо лошо. Напротив! Те могат да се превърнат в доста приятно изживяване.
Знаете ли, повечето хора винаги крият слабостите си, защото се притесняват от мнението на другите. Но на подсъзнателно ниво изпитват един страх от това, че не са перфектни, и с всяко свое действие се опитват да докажат колко е хубав животът им, колко са успешни, колко красиви и т.н.
И по-лошото е, че този страх пречи да признаеш сам пред себе си кои са слабите ти страни. Да, по някакъв начин това ти дава самочувствие, но ако навлезеш по-дълбоко в ума си, разбираш, че то е чисто и просто "фалшиво", защото това да игнорираш слабостите си не означава, че ги няма.
Означава, че доста често ще ти се случва да се отдаваш на подобни недотам конструктивни за теб действия и ще искаш да скриеш това от другите. Но проблемът е там, че не можеш да скриеш това от себе си! То се закача за ума ти, както обицата за ухото ти, и прераства в едно самоунищожително чувство на вина.
И понеже приказвам прекалено общо, (аз естествено си разбирам всичко, но не съм сигурна доколко вие можете да ми хванете мисълта) ще се опитам да бъда по-конкретна. Как?
Просто ще ви разкажа за моите слабости! Няма да си губя времето, започвам с най-голямата! Шоколадът! И сега реакциите са: "Уау! Ти нали правиш хранителни режими?! Как по дяволите ядеш шоколад?!" Можете да попитате всички дами, на които съм правила режим, кое е най-важното нещо в спазването му (според мен). Ще ви цитират: "И да не забравиш да си хапваш по нещо вредно от време на време!"
Разбира се, това го казвам на тези, които успяват да завършат цялата програма... Все пак - да си имаме уважението в началото. Въпросът е в това, че трябва да проумеем факта, че невинаги ще бъдем перфектни. Но! Ако по някакъв начин го осъзнаем, това ни доближава поне със 100 стъпки нагоре към съвършенството!
И да! Аз ям шоколад! И това въобще не противоречи на здравословния ми начин на живот. Освен него, ям и броколи, ям риба, ядки, кълнове, брюкселско зеле и каквото там още се сетите. Тичам, тренирам, ходя на танци, правя йога и т.н. Идеята е в това, че не шоколадът, захарта или сладките неща правят фигурите ни не особено привлекателни. Тук главни виновници не са гореспоменатите, а количеството от тях. А на едно по-дълбоко ниво – отношението към храната и себе си.
Дълго време и аз бях в грешка. Смятах, че "здравословно" означава никога да не си позволяваш да се отдадеш на слабост, никога повече да не хапнеш шоколад или винаги да следиш часовете, в които трябва да се храниш, за да не объркаш нещо случайно.
Пълни глупости! Ако това е здравословно, аз съм трамвай. Всичко това може да се назове с една дума - стрес! А какво знаем всички? "За да бъдете здрави, избягвайте стреса!" Чуваме го от всеки доктор, който се явява в поредното интервю за сутрешен блок.
Човек може да си позволи да прави и "неправилните неща" и това по никакъв начин да не му пречи да достигне целта си. Въпросът е, че трябва да ги правим по правилен начин, с други думи - разумно и осъзнато. Като в основата на тази осъзнатост стои разбирането, че това да се отдадем на слабост не значи "провал".
Не значи, че другите ще ни възприемат като по-малко способни и упорити. Зарежете другите! И разберете, че именно слабостите могат да се превърнат в най-приятните ви изживявания!
Няма нищо лошо в това, да отидеш в готина сладкарница и да се поглезиш с най-якия десерт там. Важното е, че за обяд си хапнал от здравословната джинджифилена супа с авокадо, а пък вчера тренира така, сякаш отиваш на състезание по културизъм. Защото, когато комбинираш нещата по правилен начин, нездравословното може да бъде здравословно.
А когато се превръщаме в аскети, стремящи се към болно съвършенство, дори най-здравословната храна придобива качествата на отрова. Хиляди пъти съм споменавала за собствения си злощастен опит с храната и няма да го правя пак, четете другите ми хиляда и една статии и можете да добиете поне малка представа, как през половината си живот съм правила точно това, което не е добре за мен.
Казах, че трябва да комбинираш нещата по "правилния начин". Какво означва това? Означава по начин, който те прави щастлив! Нямате представа колко обичам шоколад! В същото време обожавам и брюкселско зеле с авокадо. Едното не противоречи но другото. Стига да имам съзнанието, че: "Да! Това е една от слабостите ми. Но какво пък? Аз си я признавам и нямам ни най-малки угризения, когато й се отдавам."
Защото повечето жени използват вредната храна, най-вече сладкото, за да се почувстват по-добре. Когато гаджето ги зареже, се обръщат към верния си приятел шоколада, сладоледа и т.н. За мъжете не знам, сигурно и те си имат някоя слабост. Всеки може да отнесе моя пример към себе си, като смени шоколада с нещо друго.
Но знаете ли какво правя аз? Когато се чувствам тъжна, разстроена или отчаяна, НИКОГА не си позволявам да притъпявам това чувство с храна! (Освен харана тук става въпрос за всичко друго - дрехи, бижута, коли, алкохол - всеки знае за себе си.) Защото знам, че да притъпиш душевната болка с нещо материално никога не би помогнало. Напротив! Това влошава още повече нещата.
Момент! За малко да забравя! Това ме подсети да спомена и другата си най-голяма слабост. А тя е ... Не можете да познаете нали?
Харченето на пари за дрехи! Трудно беше да се сетите. Не е като всяка втора жена да го прави! Но знаете ли къде е разликата? Повечето жени го правят, когато се чувстват по някакъв начин потиснати, макар и да не го осъзнават просто за да се разведрят и да се развеселят. Както споменах - това не действа!
Нещо, което забелязах у себе си, и всъщност това беше едно от малкото неща, които разбирам за мен самата и ме изненадват много приятно. Аз си купувам дрехи само когато се чувствам добре със себе си. Това да си подариш нещо материално идва просто като допълнение към душевното ти спокойствие и щастие. Същото е и с храната! Тя трябва да допълва чувството ти на щастие, не да го търсиш в нея. Защото се обричаш никога да не го откриеш. Къде да го търсите ли?
Знаете ли какво правя аз, когато съм тъжна? Преди време притъпявах това чувство с храна или някакви материални покупки. Но малко помъдрях и както споменах, когато съм разстроена, никога не си позволявам да се разсейвам с материални неща, ако щете ги наречете покупки, подаръци, десерти и т.н.
Когато животът за пореден път ме е натъжил, просто сядам сама със себе си и обмислям. Размишлявам. За живота си. За причината. За себе си. Много е интересно колко много отговори можеш да откриеш в собствения си ум, ако спреш да го разсейваш с излишни неща и да притъпяваш сигналите му с храна и покупки.
ЕДИНСТВЕНАТА покупка, която можете да направите, когато сте разстроени, е нова книга! Единственото действие, което по някакъв начин може да ви помогне, е да я прочетете! Тук не става въпрос за какви да е книги. Ако си купите някой блудкав роман само за да занимавате с нещо ума си, това би ви било от полза толкова, колкото да замажете лицето си с фон дьо тен, когато имате акне.
Но това за книгите е много обширна тема и може да се разприказвам по нея някой друг път. Идеята ми е, че когато сте разстроени, трябва да останете насаме със себе си и да дълбаете надълбоко в ума си, за да разберете откъде идва причината за злощастните неща, коита са ви сполетели.
А когато разберете това и се почувствате щастливи - отидете и се купете десерт! Няма нищо по-здравословно от това!
