За теб, за мен, за нея
Всички ние, водени от стремежа си за духовно израстване и истинско удовлетворение от живота си, с надежда търсим малко нежност и топлина в съвременния жесток и лишен от чисти емоции свят. И когато ги получим, макар и в малки дози, дори и в незначителните количества, необходими, за да се чувстваме осъществени, сме готови на всичко.
Пиша за теб, аз много пъти мислено те търсех, но някак смелостта ме напускаше при всеки опит да преодолея стените, зад които си се скрил. Много рядко се срещат хора, готови да ти дарят дори частица щастие, без да искат нищо в замяна.
Пиша и за мен, защото това е единственият начин да споделя хаоса от чувства, в който се намирам след теб. И най-вече пиша за нея и всички следващи, които по един или друг начин ще са част от живота ти.
Не зная как изглеждаш в чуждите очи, но в моите ти си човекът, който има най-голяма нужда да бъде обичан. Ние винаги даваме най-много от онова, от което се нуждаем, а ти... ти целият си изпълнен с доброта и нежност.
Наблюдавах отстрани, как въпреки всички трудности, през които преминаваш, продължаваш да си все така прекрасен пример какъв трябва да бъде мъжът. Ти си силен и непоколебим и същевременно светът в теб е толкова крехък, че когато се опиташ да влезеш и да постоиш за малко, сякаш аха и ще се срине. Не мога да отсъдя кое е редно и кое не, но ако имах силата да правя хората щастливи и съдбите им по-леки, то твоята щеше да е изпълнена с прекрасни мигове, а не със твоите "120 квадрата самота" .
Дори сега изпитвам онова непреодолимо чувство, още малко и ще успея да те догоня, ще спра да те виждам илюзорно и въображението в един миг ще бъде реалност. Но това са онези безпътни, напразни надежди, едничката цел на които е да ме държат полужива. Не съм писател, не умея да боравя красиво с думите, но това е единственият начин да разбереш, че някой някога те искаше заради теб самия, без да се нуждае от бартерна любов.
Не зная почти нищо за нея, твоята единствена, но виждах как те кара да се чувстваш и за пръв път видях толкова много мъка в мъжките очи. Опустошението, което нанесе в твоя крехък свят ме кара да вярвам, че в съвремието ни е настъпил момента на пълната липса на морал и отчуждение от тези, които са готови ако не на всичко, то поне на твърде много.
И тъй като аз я опознах през твоите насълзени до болка очи, искам да знае колко много значеше тя за теб. Иска ми се и всички следващи, на които ще дариш сърцето си да са наясно, нека не запалват огъня на любовта ти, ако нямат смелостта да танцуват върху жарава, защото твоята любов би била много по-силна от всяка друга, която са чели, срещали или предполагали, че съществува. Нека не изгарят и последната останала надежда за истинско щастие у човека, готов да им подари света си, същият този крехък и изпълнен с най-чисти емоции свят. Този, в който едва успях да надникна, а исках да прекарам живота си в него...
Вероятно всичко изписано навява меланхолия и спомен у всеки за несподелената любов, но това е едно обръщение, малък призив за всички вас, обичани и обичащи. Не се страхувайте да приемете любовта, която на драго сърце ви се поднася без условности, не се колебайте да обичате и да дарявате щастие на любимите си същества всеки ден, всяка минута дори накрая да останете изтощени и лекичко захабени. Защото когато човек има нужното и не му дава необходимото, остава с нищото и едва тогава разбира колко малко е трябвало да даде.
Не се страхувайте от загубата, защото противно на известното ни "в любовта е като на война", любовта е най-ценното, което всеки от нас притежава и е в неизмеримо количество, чиято величина е безкрайна.
Не се сбогувам с теб, изказвам искрена благодарност за това, че те има и си така невероятен, съжаление за нея, тази която загуби най-чистата любов, която съм усещала и похвала към онези бъдещи, на които тепърва им предстои да те открият и задържат. Бъди щастлив, за теб, за нея и за мен, затова че някой някъде те дари с любовта си...
Снимка: zetwet.com
