За ужаса от думата ужас
От Таня Бейкова
Всички употребяваме вербални клишета. Не, вербални клишета звучи претенциозно. От устите на всички ни понякога се изплъзват словесни шаблони, изпразнени от съдържание.
Българският език като богат и пъстър е бъкан и с такива конструкции. Например, когато общуването върви лежерно и необременяващо, доста често се ползва "направо". НапраО-то не значи абсолютно нищо - то само маркира, че отсрещната страна хем не те слуша, хем няма грам желание да бъде активна част в диалог.
Към "бива", "екстра", "направо" и прочие нищо-не-значещи думи съм безпристрастна и апатична. Все ми е тая. Има един словесен "боклук" обаче, който напоследък ме влудява. То е отрицателният еквивалент на "направо"-то - възклицанието "ужас", което ненавиждам, защото досега не съм срещала нито един случай, в който да е употребено уместно и адекватно.
Широобхватността на "ужас" е грандиозна - от "фризьорката ме подстрига малко повече" през "намалиха заплатата на мъжа ми", "синът ми има петица", "купих развалено сирене", до "близък роднина се разболя тежко" и "един приятел катастрофира".
Всичко се слага под един знаменател и всичко е "ужас". В употребата на това дразнещо възклицание няма нюансиране и степенуване - когато отсрещната страна оцени нещо като негативно, веднага му се слага стигма "ужас". И аз всеки път изпитвам ужас, когато чуя "ужас". Защото лично за мен, като човек, който се опитва да мисли и да борави целесъобразно с езика, такива ужасяващи думи като "ужас" е грубо и вулгарно да се използват напразно.
Не съм суеверна, просто не ми харесва, когато езикът се изнасилва изкуствено. Ако бъдем буквални, "ужас" са природни бедствия, войни, разрушителни катаклизми, човешки трагедии и прочие, и не е адекватно на ежедневни неприятни ситуации, с каквито се сблъсква всеки в бита си, да се лепят подобни силно негативни етикети.
Вероятно преувеличавам. И все пак, кое ви звучи по-стресиращо -"развали ми се пералнята" или "ужас". Да ти се развали пералнята е стандартна случка от бита, с която някак се справям. Но, чувайки по пътя към сервиза за ремонт неколкократно от случайни граждани, с които съм разменила приказка, "ужас", ситуацията започва да натежава и в главата ми.
Най-неприятно и трудно обаче винаги ми е било, когато трябва да съобщя за сериозна криза или инцидент - лична болка, нещастен случай, болен човек и прочие. С приятелите нямам проблем - подбирам си ги. Но имам проблем с тези, които възклицават "ужас" точно тогава, когато имам остра нужда да чуя друго. Каквото и да е, но друго.
Знам, че когато човек споделя за болезнено събитие от живота си (на колеги, работодатели, съседи и т.н.), той иска емпатия, съчувствие и топлина, а не подсилване на ужаса със словесни потвърждения (ужас!). И повярвайте, ако просто подменим клишето с по-малко драматично такова, можем да усмихнем някого и да не бъркаме грозно в болката му.
Не съм употребявала "ужас" никога. Използвам други шаблони. Ако ситуацията е традиционна битова, спокойно мога да се измъкна с –"Не се връзвай на глупости. Толкова по-важни неща има в живота. Я горе главата". Ако някой иска да ми признае за драма в живота си, това значи, че иска да сподели, очаквайки подкрепа (не съжаление).
"И това ще мине. Всяка болка е урок. Гледай философски на нещата. Спокойно, всички сме се сблъсквали с подобни неща.Те ни правят по-мъдри и по-силни" са чудесни алтернативи, които освен че не звучат грозно и арогантно, могат да дадат искрица надежда, а не да форсират нечия болка и драма.
