цветно

Захвърлих романа си

Снимка: jump1987 / Pixabay.com

Захвърлих романа си

недопрочетен

таксита минаваха

таванът протече

строшиха се чашите

разля се и виното

защо да се плаша

хвърли ме в миналото

денят си се случваше

така както знае

кварталните кучета

продължиха да лаят

кварталните драми

си прекипяха

една не остана

без питане "грях ли е"

за себе си слушах

хиляда истории

все още е недопушена

тъгата на двора

романът-захвърлен,

да няма свидетел

любовта е зад ъгъла

между няколко стиха

в отсрещната пряка

и идва по тихото

когато не чакам

на две стъпки само

между етажите

почти я измамих да се покаже

...

любовта е мъжът, който живее отсреща

любовта е в трамвая, с който пътувам

ще спра да живея, ще спра да усещам,

спра ли да вярвам, че ти съществуваш.

Мисъл на деня