цветно

Запазиш ли детското в себе си, значи си запазил всичко

Игра. Снимка: pixabay.com/qimono

С течение на времето хората все повече свикват с монотонния живот. Това може би е така, защото когато станат на определена възраст губят детското от себе си. Тази определена възраст може да е различна. Всеки сам решава до кога да го запази като част от себе си. Има хора, които го изоставят още в ранна част от живота си и други, които изкарват цял живот, пазейки забавното някъде дълбоко в тях.

Който е забравил какво е да се забавляваш с най-малкото нещо е забравил и как да живее. Точно най-малките неща са най-интересни и трябва да им се радваме така, както правят малките деца.

Изпълвам се с радост, когато видя хора на по-напреднала възраст да се забавляват от сърце. Например да построят къща на дърво или да играят на определена игра заедно с децата си. Това е знак, че умеят да се забавляват истински.

За жалост има и хора, които смятат, че за да се забавляват са им нужни пари, алкохол и заведения. Точно те са загубили детското в себе си. Едно хлапе никога няма да си помисли, че са му нужни тези неща, за да се весели. С годините обаче опознаваме света, променяме навиците и мисленето си, което е съвсем нормално.

Има една малка, но значима подробност. Ако имате зряло, но същевременно и детско мислене ще е идеалната комбинация. В момента може да ви се стори смешно, но представете си, че сте на мнението, че ще можете да си прекарате добре в някой бар, но същевременно и на разходка в гората, където да играете някоя игра като народна топка.

Има и хора, които използват само детското си мислене и действия. Това може да изглежда смешно. Трябва да се съобразяваме кога излагаме на показ детското в нас и разбира се да не прекаляваме с това, защото рискуваме да се изложим.

Аз съм в тийнейджърска възраст и определено съм запазила умението да се веселя като дете. Бих играла на криеница, гоненица или да звъня по домофоните и да се скрия. Същевременно бих обсъждала значими теми и практикувала сериозни действия. С една дума съм изградила баланс между тийнейджърското и детското в мен.

Ще ви разкажа нещо, свързано с темата.

Две семейства решили да отидат заедно на екскурзия. Решили, че една седмица ще им е достатъчна, за да си починат. През тези 7 дни семейство Невенови се забавлявали непрестанно. Рисували, пеели, правили си луди снимки и играли на пиян морков заедно с децата си.

Другото семейство Цветанови по цял ден извършвали еднообразни действия, а децата им се оплаквали, че им е скучно. Те гледали семейство Невенови и се чудели как постигат това – винаги да се веселят? Не успели да нaмeрят отговор и решили да ги попитат за тайната на щастието им.

Една вечер отишли заедно с тях на разходка в парка. Семейство Невенови започнали да играят на криеница и малките им деца се забавлявали много. Докато семейство Цветанови само стоели на една пейка и бездействали. Децата им, които също били малки се чудели какво да правят за да премахнат скуката. Когато започнало да се стъмнява двете семейства тръгнали да се прибират. Цветанови решили да попитат семейство Невенови за тайната на щастието им. Мъжът на име Иван се обърнал към тях и попитал:

- Как постигате това? Където и да сте успявате да намерите с какво да се забавлявате и на какво да се радвате.

Семейство Невенови отговорили в един глас:

- Запазиш ли детското в себе си, значи си запазил всичко! Това е тайната за вечното щастие!

Cъбития

Мисъл на деня