Защо хората се чувстват длъжни да коментират всичко?
В обществото има някакво неписано правило, подтикващо ни да раздаваме оценки за чуждото поведение, мислене и отношение към живота. Ако преди именно това е била реалната форма на правораздаване, в момента този морален съд е нож с две остриета.
Може би, каквото и развитие да достигнем, другите ще продължават да дават становище, поради което наша задача е да се научим да не приемаме чуждата оценка като определяща за личността и живота ни. Но защо не се замисляме, че отправените коментари говорят негативно и за тези, които ги раздават?
В повечето случаи да съдиш някого показва липса на емпатия, емоционална интелигентност и личен опит. Хората, преживяли много и научили нещо от пътя си, биха разбрали какво стои зад общодостъпното на повърхността, зад това, което иначе всички виждат, но без да се стараят да открият причините в дълбочина.
Тези, които са постигнали много и отвътре, и отвън, знаят, че човек понякога постъпва нелогично според другите, но виждат истинския смисъл зад това. Те осъзнават колко е голямо значението на вътрешните изживявания, често просто оставащи в тишината и недостигащи предположенията на коментаторите и съдниците.
В живота наистина има необясними неща и няма нищо лошо те да си останат такива. За нас другите могат да бъдат загадка, но колкото и неприемливо да ни изглежда извършеното от тях, критиката ни доказва по-скоро собствените ни недостатъци, отколкото чуждите.
Мислим си, че знаем как да постъпим най-добре в същата ситуация? Може би точно поради това такава не е дадена на нас. Защо се опитваме да подредим всичко спрямо нашите правила и да поставим на останалите собствените си ограничения? Кое ни дава правото да ограничаваме свободата на другите и да мислим, че в един толкова шарен и пълен с разнообразие свят правилното е едно и също за всички?
Примамливо е да се чувстваме повече от останалите, да смятаме, че в нашия живот всичко е подредено, че ние винаги постъпваме както трябва и затова можем да кажем на другите къде грешат, но от този пиедестал лесно се пада.
Не слушайте човек, който ви казва, че вече е научил всичко, не слушайте този, който твърди, че единствен той е прав, защото нито уроците за душата имат край, нито истината е само една за всички.
Колкото повече знаеш, толкова повече разбираш каква трудност всъщност представлява да дадеш оценка, защото подобен подвиг би означавал в огледалото, в което гледаш себе си, да погледнеш някой друг.
