цветно

Защо инструМенталистите мислят бързо и помнят дълго?

Слушането на музика ангажира дейността на мозъка с няколко интригуващи активности, докато възпроизвеждането ѝ е еквивалентно на една регулярна физическа тренировка в комбинация с многообразие от решения на когнитивни задачи.

Невробиолозите отбелязват как множество области в мозъка се активизират едновременно, обработвайки разнородна информация в сложни, всаимосвързани и удивително бързи поредици. Но какво именно в изпълнението на музикален инструмент стимулира толкова динамично мозъка ни?

Най-актуалните научни изследвания създават комплексна представа за случващото се. Свиренето всъщност събужда всички области в мозъка ни едновременно, особено зрителната, слуховата и моторната кора. Подобна на всяка друга интензивна физическа тренировка дисциплинираното и организираното свирене засилва тези мозъчни функции и ни позволява да ги прилагаме по-ефективно в извършването на други мозъчни дейности.

Най-очевидната разлика между слушането и свиренето на музика е, че последното изисква фини и прецизни двигателни умения, които се контролират и от двете мозъчни полукълба. Свиренето съчетава лингвистичната и математическата точност, за които повече допринася лявото полукълбо, с новаторското и творческото мислене, което е присъщо на дясното полукълбо.

На база установеното в изследванията свиренето увеличава обема и активността на мазолестото тяло в мозъка ни – мостът между двете полукълба, който допуска и направлява преноса на информация между тях като му придава по-висока скорост и разнообразие в пътищата за превеждане на съобщенията.

Това позволява на музикантите да решават проблеми по-ефективно и креативно както в академичната, така и в социалната си среда. Създаването на музика включва интерпретирането и възприемането на нейното емоционално съдържание и послание. Пресъздаването на преживявания и чувства посредством изпълнението стимулира рецепторите и обогатява сетивните възприятия на личността.

Музикантите често имат високо ниво на изпълнителна функция – категория на взаимосвързани задачи, основаваща се на планиране, изработване на стратегия, внимание към детайла. Тази способност влияе върху работата на системите на паметта.

Музикантите проявяват по-устойчива функция на паметта – те създават, съхраняват и откриват спомени по-бързо и резултатно. Проучванията показват, че музикантите използват ефективно свързаните си мозъци, за да прикачват към спомените си множество свързващи понятия – концептуални, емоционални, контекстуални.

Най-новите изследвания за менталното въздействие на свиренето на музикален инструмент задълбочават разбирането ни за мисловните функции, откривайки вътрешните ритми и сложната динамика на оркестрацията в нашия мозък.

Снимка: pinterest.com

Мисъл на деня