цветно

Защо мъжете и жените имат различни проблеми?

Снимка: pixabay.com

В психологията днес почти не се говори за "мъжественост" и "женственост", тъй като през последните десетилетия става пределно ясно, че всеки индивид има своите собствени характерни черти и проблеми. Затова е почти невъзможно да се генерализира.

И все пак в ежедневието си виждаме как много проблеми като че ли се повтарят сред жените или сред мъжете. Дали наистина сме от Марс и от Венера? Или просто реагираме по различен начин на трудностите, защото така са ни показали, когато сме били малки?

Въпросът е по-скоро културен, отколкото анатомичен. Въпреки че хормоните може да изиграят значителна роля в това как реагираме на даден дразнител – с плач, с агресия или с отдръпване, нашите потребности в крайна сметка са едни и същи. Понякога обаче ролите, които заемаме като мъже или като жени, ни пречат да ги задоволим.

Говорейки за задоволяване, типичен пример е истерията, която в края на XIX и началото на XX век се превръща в истинска епидемия. Все повече жени от средната класа в градовете нито били изтощени от работа и отглеждане на деца, нито можели да се радват на сексуалната разреденост на аристократките.

Викторианската епоха проповядвала ценности, които тотално отричали съществуването на женската сексуалност. Забележете, не я заклеймявали, по-скоро тотално не я разпознавали като факт. В резултат на което нуждата от секс влудила жените до такава степен, че на гинеколозите им се налагало по цял ден да "масажират" истеричните жени, за да ги избавят от мъките им. Всъщност вибраторът бил изобретен като медицинско пособие.

В същата епоха не било чудно, че един мъж може да бъде незадоволен. Ако това се случело, той знаел начините да получи това, от което имал нужда. По късно Фройд открива, че често и мъжете страдат от подобни състояния. Това твърдение било скандално за времето си.

Днес сме малко по-просветени по отношение на физиологичните си нужди, но познаваме ли добре психическите? Знаем ли, че за мъжа е еднакво важно да може да поплаче, когато му е тежко, и да може да признае пред себе си, че не е в състояние да се справи с някоя задача? Знаем ли, че много жени са доминантни личности и се нуждаят от разбиране, вместо да им се лепи етикет "студена" (какво, за бога, значи това!?).

Замислете се, когато чуете някой ваш близък да казва на детето си: "мъжете не плачат", "дръж се като мъж" или "дамите не правят така". Колко често позволяват едни неща на братчето и други - на сестричката? Едни неща си позволява мама, други - татко. Объркващо е! Правилата са за всички!

Така се заформят доста типове проблеми, породени не от някаква дълбока психична травма или заболяване, а от незнание как да се задоволи определена потребност. Точно за това много обичам практиката си с мъже, те често са много лесни пациенти. В много случаи всичко, което им е нужно, е просто да споделят с някого слабостите си и да им олекне. Но нека не генерализирам, все пак има мъже и мъже…

И така, ако срещнете трудност, с която представителите на другия пол около вас като че ли се справят много по-лесно, задайте си въпроса "какво би било различно, ако бях мъж/жена…?". Така разбивайки собствените си културни рамки, сигурно вече ще знаете какво да правите.

Още интересни статии на автора може да откриете на Milaswellness.com.

Предстоящи събития

Мисъл на деня