цветно

Защо ме подминаваш?

Снимка: Zhivko Dimitrov / Pixabay.com

Уж е толкова лесно да подминем някого, а ни излиза толкова скъпо. Препускаме през хората, приятелите, през любимите си. Времето ни е прекалено скъпо, за да изслушаме мечтите им. Кой от какво се нуждаел – подкрепа, загриженост и топлина.

Привидно има нещо по-важно, но всъщност то е илюзия. Може би не другият има нужда от вниманието ни, а ние от неговите думи и история.

Омаловажавайки преживяванията извън нас, пропускаме, че ума се освобождава от своята заслепяваща самота именно, докосвайки се искрено до отсрещния. Ами ако с чуждата болка порастваме и ние, ако отваряме съзнанието си, попивайки от въодушевеността?

Всички търсим, но вървим без желание да откриваме. Докато се стремим към щастието, забравяме да го отпразнуваме с успеха на близките до нас. Молим се за обич и топлина, а подценяваме важността на това да покажем загриженост и от своя страна.

След като искаме да бъдем приети и изслушани, защо съдим без да вникнем в чуждата душа. Предпочитаме изображенията вместо думи, калъпа вместо мисълта, замаскирането пред реалността, но накрая страдаме самите ние.

Така си отиват и съкровеността в отношенията, и живота в спокойствие и лекота, защото изчезва онази ежедневна човещинка, в която да поспреш, да поседнеш и да се засмееш на тази толкова изкуствена бързина.

Подминаването носи празнота. А иначе животът ни е толкова богат – какви необикновени истории живеят в онези около нас, какъв огромен свят стои под носовете ни, но погледът ни е насочен все нагоре. И за какво?

Стараем се да бъдем по-достойни, по-красиви, а има ли по-хубава черта от това да подадеш ръка? Лесно е да говориш за себе си, но ако не си надникнал в другия, приказките ти ще бъдат безплодна суета.

Никой не е скучен и всеки има какво да сподели, но трябва да си слушател с искрено, отворено сърце, за да може събеседникът ти да ти се разкрие и да те обогати.

И тук идва една зрителна измама – мислим, че печалбата остава в онзи, на когото даваме, а ние всъщност сами се възнаграждаваме с разрешението да внесем в живота си повече сърдечност, истина и красота.

Ще подминеш ли отново просто ей така?

Вижте още прекрасни текстове от авторката на страницата й.

Мисъл на деня