цветно

Здравка Евтимова: Книгите, които ме промениха

Снимка: личен архив на Здравка Евтимова

Писател и преводач на англоезична белетристика - така най-кратко може да представим Здравка Евтимова, която през 1985 г. завършва "Английска филология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира художествен превод в Сейнт Луис, щата Мисури.

Здравка Евтимова е автор на над 90 кратки разкази, публикувани в 32 страни. През 2015 г. разказът й "Кръв от къртица" беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. През 2017 г. същият разказ беше публикуван в антология на САЩ с препоръчани материали за обучение в гимназиите в САЩ.

Разказът "Seldom" ("Рядко") на Здравка Евтимова беше включен в антологията "Best European Fiction 2015" ("Най-добра европейска проза 2015 г.") на издателство  Dalkey Archive Press, САЩ,  2015.

Разказът на писателката "Твоят ред е" е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема "Утопия 2005" в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията "Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят". 

Разказът й "Васил" е един от десетте разкази, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г. 

Здравка Евтимова е и автор на романите "В студената ти сянка, лейди", "На две крачки от мен", "Линди", "За теб, за мен", "Четвъртък". 

Има публикувани шест книги в САЩ, три във Великобритания, две в Италия и Македония, една в Китай и Сърбия. 

Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори. Превежда произведения на български писатели на английски език.

Здравка Евтимова е носител на множество национални и международни награди.

Част от книгите, които промениха Здравка Евтимова:

1. Йордан Йовков

Здравка: "Баща ми безкрайно обичаше Йовков. Докато с брат ми бяхме съвсем малки, ни четеше неговите разкази и още от дете не можех да си представя, че е възможно човек да живее без "Ако можеха да говорят". Баща ми знаеше някои от йовковите разкази почти наизуст. Беше едър,  тъмен, строг човек и ми беше странно да виждам как очите му се овлажняват, докато ми разказваше за Сали Яшар. "По-малката сестра" ми създаваше чувството, че тъгата е мъдра и полека пробива път към някое друго място - поляна, където се ражда щастието. Винаги когато ми е било трудно, когато е трябвало да взема решение за някого, съм си припомняла този разказ. Не бива да поразиш човека, да го превърнеш в купчина суха пръст, казваше баща ми. "Песента на колелетата", "Албена", "Шибил" - разкази, без които съм щяла да бъда съвсем различен човек – пресметлив, хладен и сигурно твърде безмилостен. Пернишкият ни род е родът на "джалетата" – "джале" идва от "дяволе". Хора непреклонни, мълчаливи, несговорчиви, нетърпящи някой да подскача на врата им. Често такива качества тласкат човек в територии, неприемливи за закона. Йовков ме спаси от жестокостта, заведе ме на място, където се ражда доброто. Ако пише, човек трябва да подарява доброта на хората, за да ги направи силни – така си внуших преди много години. Ако го нямаше Йовков в живота ми, сигурно щях да бъда много самотен човек."

2. "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес

Здравка: "Безсмъртият роман на Маркес прочетох на 18 години. Спомням си – струваше ми се, че е невъзможно някога да се отделя от света, създаден от този голям писател. Още ме преследва удивителният финал на романа – новороденото бебе, изгризано от мравките. Имам чувството, че заедно с кръвта и времето "Сто години самота" тече във вените ми, напомня ми всеки миг колко е сложен човекът, колко уязвим и същевременно непобедим. Този роман ми внуши мисълта, че единственият фактор, който има значение във всички сфери на живота, е талантът. Че всякакви протекции вредят на писателя, съсипват болката и хъса да пише, умението му да превръща слабостта, болестта на човека в жизненост и непобедимост. Това може да прави само талантът. Ако някой "ходатайства" за писателя, той всъщност убива убедеността му, че може да пише силно, отнема деня от очите му. Писателят съхранява дарбата си въпреки неуспехите и безпаричието, въпреки злословията, отхвърля позвъняванията по телефона в негова полза, не прави мили очи пред големите и важните на деня. Това ми внуши "Сто години самота", още когато бях на 18 години. Това убеждение не ме е напускало никога, вече 40 години по-късно. Моля се да успея да го следвам, мълчаливо и тихо, да не се поддавам, докато е жива у мене болката и самотата, тласкащи ме към историите, родени от само себе си. Аз се опитвам да им помогна да проходят, молейки се да намерят хора."

3. Антон Павлович Чехов

Здравка: "Степ" и другите разкази на Чехов ми подариха идеята за необятност, почтеност, смелост. Силни и мощни във всички измерения на пространството и времето, същевременно напълно разбираеми, многопластови, способни да те превърнат в част от Вселената, създадена от гениалния писател, където оставаш за цял живот."

4. Фланъри О’Конър и Ани Пру

Здравка: "Разказите на прекрасните американски писателки Фланъри О’Конър и Ани Пру – безпощадни, дълбоки, създаващи представа за пропаст. Странното е, че тези пропасти по някакъв неведом начин превръщат кръвта в криле, които издигат човека над страха, а пропастта е само поредното стъпало, което човек изкачва, за да докаже, че не пропастта определя постъпките му, а коравата, мълчалива, понякога грозна решимост да погледнем към дъното и да го преодолеем."

Мисъл на деня