Жената
Тя цялата е една приказка на живота,
пулсът на земята, който ражда всичко,
вихрушката хладна и дюната подвижна и топла,
гъстата гора, която опипом пресичаш,
потокът бълбукащ, звездата брилянтна над тебе,
ръката, която болката ти отнема –
една вълнуваща пролет, прекосяващ дъха ти лебед,
зимата с наметало – ослепителна и съвършена.
Тя е крилото, което постоянно те дърпа нагоре,
косатката, с която се спускаш до дъното на морето,
тя е цветчето дъхаво на една напираща пролет,
вълшебният допир на устни
и пристан на битието.
Жената – тя е продължение, тя е една безкрайност,
дълго начало, неизследвана до край вселена…
Тя е на смъртта най-силното опровержение,
и на сърцето на живота –
най-здравата вена.
Туй, което иска, й е изписано на челото:
едно цвете, една любов като венец над кичурите й разпилени,
полети дълги към свода - високо, високо
и дълги минути на щастие,
споделени…
