цветно

Живот втора употреба

Снимка: pixabay.com / jakbraun

Всеки втори човек е пазарувал от магазин втора употреба. Може би сте купували дрехи, електроника, учебници, мечти или цял живот.

Стоката, която е втора употреба, винаги е по-евтина, поне на пръв поглед, но цената, която плащаме, ако си позволим да живеем живот втора употреба е непосилна дори за най-богатите. Нека първо поясня какво означава да си закупиш живот.

Ако се разхождате из центъра и видите магазин с табела "живот втора употреба" най-вероятно ще се заинтригувате, най-малкото ще влезете да проверите за какво става въпрос. Не си губете времето, аз ще ви обясня. Мисля, че дойде времето за аргументация, но преди да започна нека дам себе си за пример.

Когато завърших училище мислих, че искам да уча Програмиране и така и направих. Записах частен колеж и започнах. Лекциите бяха всеки ден по четири часа, отделно и упражнения. Лекторите бяха забавни, липсваше тази формална обстановка, която се наблюдава в държавните университети. Веднъж дори лекторът ме пререди, за да си купи бира...

Лекторът ми казваше, че ако искаме да си взимаме изпитите, трябва да отделяме по десет часа на ден в учене. Работех седем часа, четири часа бях на лекции и отделях по пет часа в учене. Сигурно щях да отделям повече, ако не бях такъв егоист и не исках да спа.

Надявам се не съм ви отегчил засега, ще превъртим малко напред. Няколко месеца по-късно намирах за истинско мъчение да ходя на лекции, да пиша стотиците домашни и да ходя на изпити. Резултатите от това започнаха да идват - всеки изпит ставаше все по-зле, а накрая започнаха да ме късат. Ще оценя, ако не казвате на родителите ми :)

Програмирането е трудно, но не това беше причината за моите лоши оценки. Вярвам, че всеки човек може да научи каквото и да е, стига да има желание. Тук беше проблемът - нямах желание, нямах вътрешната мотивация, която да ме тласка напред. След кратка ретроспекция разбрах и главната причина - не живеех моя живот. Бях направил грешката да закупя живот втора употреба, живеех живота, който мама и тате ми бяха продали.

Човек много лесно може да закупи чужд живот, на практика го взимаш безплатно, отначало не плащаш нищо, може би започваш дори да вярваш, че правиш това, което искаш. Но идва ден, в който трябва да платиш цената на този живот. Както при всички сметки, колкото по-рано ги платим, толкова по-малка сума ще платим.

Спрете за секунда и си задайте въпроса: "чий живот живея". Не отговаряйте веднага, помислете над въпроса и отговорете на себе си. Надявам се отговорът ви да е различен от моя, когато за първи път си го зададох.

Ако все пак сте отговорили като мен, не се притеснявайте, никога не е късно да спрете да пазарувате от магазини втора употреба или поне когато става въпрос за живота ви. Задавайте си често този въпрос и слушайте единствено себе си, когато определяте накъде да продължи животът ви.

Сигурно се чудите как продължава моят живот, който закупих - все още ходя в същият този колеж със същите забавни лектори и все още ме късат на изпитите. Но нека ви кажа една тайна - вече не се чувствам гузно от това и всеки невзет изпит ме кара да направя крачка напред към моя собствен живот. Подредил съм всичко в кутията, в която го купих. Остава ми само да върна този живот и много се радвам, че запазих касовата бележка.

Cъбития

Мисъл на деня