цветно

Животът е бягане на дълги разстояния

"Игра се печели с талант, а шампионат – с екипна работа", Майкъл Джордан

Когато Кирил Николов – Дизела мина на бегом 600-те километра от Ком до Емине за по-малко от 5 дни, останах силно впечатлена. Не бях чувала името му преди, но го запомних и се възхитих на силата, упоритостта и издръжливостта му.

Погледнато през очите ми на лаик, вложеното усилие изглеждаше нечовешко. Каква воля се изисква да успееш да изцеждаш максимума от себе си 5 денонощия, забравяйки съня, нуждите на тялото и болката?

После намерих и отговора - постижението на Дизела, в цялата му грандиозност, е резултат от съвместна работа. Екипът, който му е помогнал да постави рекорда сигурно няма да бъде запомнен. Без хора, които да му осигуряват храна, вода и всичко необходимо по пътя, той нямаше да бъде толкова бърз. Но най-интересна ми се стори ролята на останалите десетима бегачи, които са пробягали заедно с него части от пътя – неговите пейсъри.

Ако не сте част от бегаческата култура, думата сигурно ви е непозната. Пейсърът е човек, който не участва в състезанието, но изминава част от маршрута заедно със състезателя. Тъй като силите му трябват за по-кратко разстояние, той бяга бързо. Така стимулира състезателя да го гони и да изцеди максимума от себе си. Така се правят рекорди.

В такъв случай, кои са пейсърите, които ни помагат да постигнем максимума в своя живот? Кого гоним, влагайки цялата си конкурентна злоба, без да пестим силите си, без да мислим за умора, глад или забавления?

Понякога това са хора, които много уважаваме и като които искаме да бъдем – родители, известни личности, шефове. Съзнаваме, че те са много по-добри от нас или са постигнали много повече и макар че се опитваме да ги достигнем, гледаме на тях с респект.

Най-голям стимул обаче ни дават хората, които ни дразнят, на които завиждаме, тези, на които искаме да "им покажем". Те обикновено са по-близо до нас като възраст, като физическо разстояние, като способности. Това са съседи, колеги, познати. Това са най-добрите ни пейсъри, защото най-трудно приемаме точно те да ни надминат.

С тях свързваме много от най-неприятните си емоции, с които не се гордеем – завист, гняв, ревност, разочарование, срам. Обикновено ги наблюдаваме. Понякога ги имитираме, понякога им се присмиваме. Силната емоция, която ни създават е горивото, което наливаме в двигателя на амбицията си.

И въпреки че губим от тях някои от етапите по пътя, те са хората, които допринасят за крайната ни победа. Защото животът е бягане на дълги разстояния, което се печели с целеустременост и непрестанни усилия, въпреки честите загуби.

Всички хора, които се появяват в живота ни, са наши пейсъри по пътя към далечната ни цел. Може да ги наричаме приятели, любовници, съперници, врагове - всички те ни стимулират да продължаваме напред и да даваме най-доброто от себе си. И това, което постигнем, ще се дължи както на нашето постоянство, така и на тяхното присъствие. Тяхното участие в живота ни е дар, за който можем да бъдем благодарни.

Когато историята приключи, остава само името на победителя. На този, който не се е отказал да стигне до целта, въпреки болката и разочарованието. На този, който умее да вижда победата във всяко поражение. Нашата история още не е свършила, нали? Нека догоним пейсърите си.

Снимка: lifepathshala.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня