Животът ми е в ремонт
Животът ми е в ремонт. Чувствата ми са у други хора на съхранение. На един дадох надеждата си, на друг - разочарованието. Някой държи щастието ми, а друг разполага с тъгата. Запазих си самотата, скръбта, страха, болката, унинието, безразличието...
Заключих ги в една стая. В душата си. Покрих ги, но с прозрачно покривало. Покривалото на безгрижието. Никой не надникна през него. Хората бяха потънали в грижите си. Те винаги виждат само хубавото, само усмивките. Не чуват нотките тъга в гласа ми. Разчитат блясъка в очите ми за признак на щастие.
Те сами живеят в порутени домове с пропукани стени. Лепят тапети върху пукнатините и закачат картини. Гледат през зеещи дупки вместо прозорци. Липсват им стени, но вратите им са заключени с резета и катинари. Не ремонтират от страх, че ще загубят нещо.
Но аз раздадох всичко старо. Замазвам пукнатините и отварям прозорците да влезе чист въздух. Пребоядисвам стените в цветовете на дъгата. Отключвам вратите си за близки и непознати. Замитам праха и обирам паяжините от ъглите. А когато приключа... ще си взема всичко. За да го изхвърля!
Домът ми не е антикварен магазин или вехтошарница. Ще запазя само най-ценното. Скъпоценното даже. Като се отърва от излишното като от боклук, замърсяващ дома ми, ще започна наново. Ще събера нови спомени и ще изпитам непознати чувства, а когато и те напукат стените на душата ми, ще изхвърля и тях!
Вече не се боя от промяната. От края. От новото. Осъзнах, че ако оставя всичко, то ще събори дома ми и душата ми ще остане заключена завинаги с болката и страха в нея...
Снимка: thepositive.com
