Животът се случва. И по-добре да е с любов!
От HighViewArt
Животът се случва. Избухва, играе, катери се по дърветата, бие се като момче, пада, отупва праха и продължава, влюбва се, изоставя. Случва се да бъде изоставен, наранен и обиден. Несговорчив и безмилостен.
Случва се да е на сцената или зад кулисите, често в публиката, но се случва. Къде ли не! Във всяка моя клетка и извън мен. Но по-добре да се случваме заедно.
Животът се случва. Понякога като рицар, друг път като безделник. Справя се, проваля се, опитва се.
Едно време в училище ни подготвяха за живота. Някои учители бяха наистина искрено убедени, че могат да ни научат да ръководим всяка ситуация, да не се предаваме, да стискаме зъби и да се държим на нокти.
Други… не бяха толкова сигурни, затова ни учеха как да бъдем приятели, да се обличаме така, че да се чувстваме красиви, слушаха каквото имаме да кажем и ни учиха да се споделяме.
Тези другите са били толкова ценни. Вероятно са знаели, че няма как да се подготвиш за живота. Той се случва и не се интересува имаш ли професорска титла или просто смиташ листата от тротоара, лъжеш ли, вярваш ли, предаваш ли…
Животът ми се случва. Толкова е просто. Аз мога да го гледам отстрани, мога и да го живея. И няма нужда да е със зъби и нокти. Достатъчно ми е сърцето.
Да, понякога боли. Толкова, че не мога да дишам. Толкова, че ми се иска това да не е моят живот. Моля се да има някой до мен, много смел, за да се сбие за мен. Някой много, много силен, за да ме защити, да ме прегърне, да ми каже: "Няма страшно, ще му дам да се разбере аз на този Живот!".
Знам, че това е моя работа, няма нужда да ми го казвате. Но… понякога ми се иска да е по-лесно.
Обаче животът се случва и в него има различни сезони. Студено му е, жега му е, заспива, губи се вдън гори тилилейски, после избуява с нови цветове и аромати.
Напоследък непрекъснато си повтарям, че животът се случва и аз не мога да го завържа, да му кажа, че бърза, че не мога да го настигна и се чувствам изоставена, че ме забравя някъде по ъглите на пространството.
Мога да се вмъкна в него, да се впусна, да се оставя в ръцете му и да го пусна в мен, за да го усещам с всяка клетка в тялото си. Мога да разговарям с него, да му казвам как се чувствам, какво ме боли, какво ми тежи и заедно да се живеем.
Животът се случва. И по-добре да е с любов.
Автор: Сашка Александрова за myvelikoturnovo.com
