цветно

Жо Василев за успеха, реализираните проекти и мечтите

Снимка: Виктория Вучева

Той е млад, креативен, талантлив и изцяло отдаден на музиката. Биографията му е повече от впечатляваща - фронтмен е на бандите "Khanъ", "Dash the Effort", "Spectre of Sanity" и е част от мащабните проекти Black Nebula Events и Black Nebula Merchandise.

С много позитивизъм и неуморен стремеж към следване на своите идеали, се превръща в един от най-разпознаваемите съвременни български метъл изпълнители.

За успеха, реализираните проекти и мечтите, разказва Жо Василев - железният вокал с чисто сърце.

Кога и как осъзна, че искаш да се занимаваш сериозно с музика?

За разлика от много мои колеги, аз осъзнах по-късно, че създаването на музика ме влече. Преди да започна да се занимавам с музика бях отдаден фен. Ходех на концерти, подкрепях адски много моите приятели музиканти, слушах и разпространявах музиката им.

Живеех за сцената и нейното създаване, което вече е факт към днешна дата. След това просто в естествено стечение на обстоятелствата едното доведе до другото. Никога няма да забравя първите ми опити, които ме научиха на много.

Кои са изпълнителите/бандите в световен мащаб, които те вдъхновяват? Има ли такива и от родната сцена?

Винаги съм се стремял да бъда индивидуалист в музиката си, но определено мога да кажа, че съм повлиян от групи от Скандинавските страни като Dimmu Borgir, Satyricon, Burzum или в други жанрове като As I Lay Dying, Architects, Adept.

Слушам изключително разнообразни стилове музика и никога не се ограничавам в един стил и затова е доста трудно да посоча конкретни примери за вдъхновенията ми.

В родната сцена смятам за вдъхновение банди като Never Prey, 40 days later, 8m/s и много други, най-вече, защото с тях сме близки приятели и това да видя мои познати и приятели да творят заедно с мен и да бутат сцената напред, винаги ще е адски вдъхновяващо за мен.

Уважавам и ценя тези хора и много често точно те са причината аз да продължавам напред.

Може ли да се намери златната среда между ъндърграунда и мейнстрийма?

Това определено е доста сложен въпрос. Толкова, че да не мога да дам точно акуратно обяснение. Колкото и да развиваш една група и тя да бъде ъндърграунд, ако искаш да успее и да бъде забелязана от по-широка публика, то трябва да се влее в мейнстрийма или поне да добие по-достъпно и смилаемо звучене.

Естествено, тук е строго определен стила на музика, защото има стилове, които никога няма да бъдат мейнстрийм, освен малки изключения.

За мен ъндърграунда и мейнстрийма не са противоположности, за да има среда, а две последователни неща. Някои банди работят, за да преминат в мейнстрийм средите, а други решават да останат в ъндърграунда. Винаги зависи от нагласата на музикантите и тяхната музика.

Какво е мнението ти за онези групи, които постепенно променят стила и визията си, за да станат по-комерсиални и евентуално по-харесвани?

В много големи случаи това са банди, които години наред са утвърждавали името си в определен стил и искат промяна. Аз съм човек на промяната и винаги приветствам промените, които определена банда иска да направи, макар и това да не ми се хареса.

Промяната е нещо хубаво и ако групата Х е решила да го направи за собствено удоволствие и удовлетворение, то това е напълно ОК и показва, че музикантите вътре в бандата се чувстват щастливи така.

Bring Me The Horizon бяха (и са) адски критикувани за новото си звучене и как са се продали, за да пеят пред повече хора. Всички говорят за пари и стадиони и как всичко е за парите, но много малко хора се замислят дали всъщност просто те самите не искат това за себе си, защото са пораснали през последните 15 години?

Същото се отнася и за Linkin Park, когато гледах интервю с Mike Shinoda, който говори именно за еволюцията на Linkin Park от Hybrid Theory насам. Когато промяната е с цел да донесе удовлетворение и щастие – то тя е абсолютно наложителна.

Къде обичаш да прекарваш свободното си време? Имаш ли си любими места?

Хмм. Свободното време е нещо, което за съжаление е адски рядко срещано явление при мен. Когато не съм на репетиции, записи, работа и много други неща, обичам да ходя на концерти и да посещавам събития от различно естество.

Случва се и просто да си почивам вкъщи, защото рядко имам тази възможност. Любимите ми места определено са вкъщи, на сцена, в студио.

Като какъв се определяш-екстроверт или интроверт и защо?

Биполярен? Хаха, шегувам се. Бих могъл да се нарека екстроверт, защото обичам комуникацията с хората, обичам да съм на места с тълпи и да общувам с всички. Може да се досетиш колко тежък удар беше за мен това, че всякакъв концертен и не само живот умря с пандемията.

Това обаче не е винаги и много често не искам никакъв контакт с хора, да бъда сам със себе си и да отделя време за собственото си спокойствие и здраве. Затова бих се определил като човек, който е по малко и от двете. Но повече екстроверт.

Налагало ли ти се е да направиш някакъв сериозен компромис (жертва) в името на музиката?

Колкото и несериозно да звучи, много често музикантите жертваме здравето си (физически и ментално), за да правим това, което обичаме. Факт е, че много хора ще кажат, че сами сме го избрали и никой не ни е виновен, но нещата са малко по-сложни.

От турнетата, записите, репетициите с хората около мен съм виждал как не само аз, но и други жертват съня си, парите си (съответно прехраната си), здравето си и връзките си, за да могат да са на турне и да създават и записват музика.

Безсънните нощи в студиата или на локации, където снимаш клип, минаването на хиляди километри в бус и спането всяка нощ на различно място на турнета в един момент натежава много. Особено когато си в ъндърграунда и не пътуваш с луксозни тур бусове, в които има всички удобства.

Затова много от нас жертват това, за да донесат музиката си до хората, да изразят себе си и да покажат това, което правят.

За какво мечтаеш?

В професионален план мечтая да имаме групи, които да бъдат световно признати и България да се прочуе с поне няколко банди, които да бъдат чути в цял свят. За мен това е просто въпрос на време.

В личен план мечтая за повече спокойствие и осъществяване на много планове, които са вече в ход.

Какво послание би отправил към онези, които тепърва тръгват по твоя творчески път?

Това, което винаги съм казвал на нови музиканти, на наши приятели и като цяло на всички започващи, е просто да не се отказват. През годините ми в музиката и на сцената (макар и да не са много) видях много талантливи групи, които очакват моментален ефект и се отказват когато не са световни звезди след 2 години.

Музиката и изкуството изискват постоянство, което да трае много повече отколкото някои хора си мислят. Без това дори и най-талантливата, уникална и единствена по рода си банда е обречена на провал.

Как виждаш родната метъл сцена след 20 години? Ще продължи ли успешно да се налага този жанр?

Много зависи за кой жанр говорим. Родната ни сцена (в ъндърграунда) е изключително разнообразна като стилове. От дет метъл през метълкор до алтърнатив/джент, та и до хардкор стиловете, нашата сцена има адски много групи, които работят върху музиката си.

Оптимистичен съм към ситуацията след 20 години, макар че в днешно време сме свидетели на ежедневното излизане на нови и нови групи. Пазарът е изключително пренаселен и вече не е достатъчно да си перфектен музикант.

Трябва да имаш идентичност и уникалната нотка, за да изпъкнеш сред останалите. Ако това е факт сега, то какво остава за положението след 20 години?

Всеки жанр е обречен да има своя пик и след това да спадне надолу, но е хубаво, че пикът може да се повтори и нещо отново да дойде на мода. Само поглеждаме Greta Van Fleet и ни става ясно.

С Dash the Effort ще бъдете част от Way Too Far Rock Festival 2021 в Румъния. Какви са очакванията ти от фестивала и плановете ти след тази изява?

Много се радвам, че ще имаме възможност да участваме на този фестивал! Румъния е една много, много любима дестинация и след две турнета там ние наистина се чувстваме като у дома си! На този фестивал ще свирят много големи и наши любими банди и определено за нас ще бъде чест да участваме там.

Освен този фестивал ще имаме още няколко такива, но за това е още рано да се сподели. Определено подобни изяви са добри и ползотворни за една група като нашата, защото така ще успеем да покажем музиката си на повече хора!

Кои са песните, които са те променили по някакъв начин и имат по-сантиментална стойност за теб?

Изключително много песни са намерили място в сърцето ми, където да останат запечатани завинаги. Една от песните например е "Lost in the Echo" на Linkin Park, която е татуирана на ръката ми.

Инструменталът Isara на Еluveitie също има голяма сантиментална стойност за мен през последните 10 години. Tези и още 10-тина песни може би са много ценни за мен и някои от тях остават несподелени, за да може да бъдат именно това което са за мен – лични.

Не бих казал, че има песни, които са ме променили, защото аз търпя константна промяна, която се дължи на музиката, но и на хората около мен.

Ако има групи, които са променили представите ми за музиката това са определено Dimmu Borgir, Burzum, Iron Maiden, Parkway Drive, Graveworm и много други.

Имал ли си някога мрачни периоди и ако да, как си ги превъзмогнал?

За мое огромно съжаление в днешно време да имаш мрачни периоди, да си в депресия, да имаш проблеми с менталното си здраве и т.н. се превърна в мода и е ежедневие да има хора, търсещи внимание с това, докато онези с истински проблеми тънат сами в собствените си травми.

Като всички хора, така и аз имах своите трудни моменти през годините, като това в един момент се превърна в хронични прояви на стрес, които ме връщат към "онези места".

За мое щастие аз имам музиката, чрез която мога да изразя себе си, проблемите си и затова например един от проектите ми Spectre of Sanity има изключително лични текстове, които не бих могъл да напиша в Dash The Effort или Khanъ.

Да се бориш с тези мрачни моменти не е една битка, а дълга война, която водиш с негативните си мисли. Понякога печелиш, понякога губиш, но най-важното е никога да не си позволяваш да изгубиш войната и да се откажеш.

На концерти съм говорил с хора, които чрез музиката ни (и не само нашата) са преодолели определени моменти в живота си и това ми дава сили аз да водя моите вътрешни битки. Всичко е по-лесно когато не си сам в това.

Нужно е да имаш силите да протегнеш ръка за помощ и винаги ще срещнеш подкрепа.

Вярваш ли, че всеки от нас има тъмна и светла страна и имаш ли собствена дефиниция за добро и зло?

Както е казано, добро и зло е само въпрос на гледна точка. Това, което аз смятам за добро е лошо в очите на други. Според мен всеки човек има тъмна и светла страна, но изборът коя да избереш да бъде твоят облик пред хората, остава в самия теб.

Ти решаваш дали да дадеш повече поле на тъмната или светлата си страна, защото начинът ти на мислене навежда везните. Когато имаш реална преценка над себе си можеш да избереш коя от тези две страни е по-добра за теб.

Защото в края на деня не можеш да бъдеш това, което не си. Винаги се връщаш към твоето истинско аз – независимо дали то ще е по-мрачно или по-светло.

Пожелай нещо на читателите ни.

Пожелавам на читателите Ви преди всичко здраве и спокойствие, тъй като най-важното нещо в тези трудни дни е това. Всичко друго идва само с труд, упоритост и малко компромиси.

Мисъл на деня