цветно

Злото може ли да се победи?

Снимка: pixabay.com/darksouls1

Из " Обич" (продължение на "Алтъна") от Ивелина Радионова:

- Доброто и злото си приличат, а междата между тях е тънка. Затуй очите често ги бъркат. Злото владее там, где няма правда и любов между людете. Ама доброто е по-старо от него.

- По що се познава доброто, бабо? – попита Йова.

- Човек тъй е устроен, че се ражда с добрината и злината в кръвта. Важно е кое ще се вкорени у него. Ама в надпреварата кой по има и кой по може, кога го нагази завист и тъмнотия, човек се променя. Прекатури се нещо в душата, нажежи се... Само в детско сърце злина няма. - въздъхна Рада - Усещам, ще ти се да разделиш людете. На една страна добрите, на друга – лошите. Добрият човек, от мен да знаеш, е сърце милостиво. Знае меки думи да реди, дето се топят като масло. Той за болежки чужди души не разпитва, не човърка в раните им. Умее да види как лъч милува дюля и как звезда се къпе в сребърни менци. И мравка ще види кога се мъчи да премине сърдита река и ще й помогне. Костите му със светлина са пълни. Лошият пък трендафил за око разменя. Сърцето му - с цигански тръни заградено. Затуй извивка на песен го не досяга. И на звяр понякогаж прилича. Лошият служи на себе си, добрият – на другите. По туй ще ги отличиш един от други.

- Злото може ли да се победи? Може ли злият добросторник да стане?

- Злото е силно, ама не векува, чедо. Чувала си, че мечка с тояга се не бие. Кожата й с хитрост се взема. Студенината с огниво се бие. А злото – само с добро. И на душманин се дава светило, та да усети благината му. Съвестта му да се пробуди и да поиска да излезе от мрачината.

- А добрината иска ли награда? - рече Йова, прехапвайки устни.

- Тука, на земята, не всяко добро трябва да се отплаща. То горе си има небесен тефтер, дето всичко се пише. Има кой да тегли калема накрай и да въздаде според делата. – отвърна Рада и се замисли: Що не стига на людете и ги кара да се боричкат и лоши да стават? Могат ли да си харижат лошотията и с добрини да се надпреварват?

Още от Ивелина Радионова може да прочетете в "Алтъна разказва".

Мисъл на деня