цветно

Зов за любов

Снимка: pixabay.com

Любовта има странен навик. Уж невидима, а липсата й отваря незаздравяващи рани в душите ни. Ако отказваме да видим нуждата си от нея и да й позволим да съществува, тя си проправя път и се маскира по най-причудливи и болезнени начини. Мислим, че можем да живеем без нея, понякога и доста дълго успяваме…

Зависимостите са едно от тъжните лица на нуждата от любов. Огледайте се! Кое ваше действие, обект или човек присъстват неизменно и постоянно в живота ви? Без какво не можете…? Какво ви носи удоволствие или временно успокоение? И просто се попитайте мога ли без него? Зависим ли съм от това?

Упорито и внимателно се вглеждайте. Много от зависимостите са социално приемливи и даже поощрявани от обществото. Непрекъснатото бързане, постоянните успехи, работохолизмът, издигнатото в култ майчинство, извратените форми на родителска любов, превърнати в контрол и манипулиране, пазаруването, лекарствата… все напълно легални "наркотици".

От какво ви помагат да избягате? От какво се криете с тяхна помощ?

Докато не достигнем до корена на нещата, докато не започнем да озаряваме с любов всеки ъгъл на отхвърлената си душа, зависимостите просто преминават една в друга. От един обект към друг. Ще спрем да се наливаме с алкохол и ще започнем да залагаме. Ще спрем да залагаме в казиното и ще започнем да си проверяваме съобщенията по 50 пъти на ден. Ще се отървем от зависимостта си към храната и ще се пристрастим към секса. Ще се преборим със сексуалната си зависимост и ще станем работохолици…

Целта не е да спрем да пием, залагаме, пазаруваме…, а да видим какво стои зад този наш "глад". Да останем с този свой страх или липса, да приемем енергията и болката, която стои зад това, да си позволим сълзите, гнева, мъката…

Само тогава ще успеем да излезем от играта на война със себе си. Не е лесно да пуснем истината да мине през нас и да ни излекува, но е най-краткият път към пълнотата и целостта.

Мислите ли, че алкохолът, успехът, поредната цигара или новото завоевание ще ви донесат Любов? Ще запълнят празнотата в гърдите ви?

Само оставането в личната истина може да ни извади от омагьосания кръг на самозаблудите и да ни накара да прогледнем, че всъщност онова, което все се надяваме да си "набавим", е достъпно още сега в този момент! Любовта и приемането са винаги на разположение, скрити в нашето собствено сърце!

"Зависимостта не съществува, за да бъде лекувана. Това не е "болест", а неправилно ориентиран зов за любов. "Зависимият" вътре в нас не трябва да бъде поправян, наказван или манипулиран. Той има нужда да бъде безгранично заобичан". – Джеф Фостер.

Автор: Аксиния Цветанова / Източник: myvelikoturnovo.com

Мисъл на деня