еко

Албания – древна и млада

"Когато падна мрак, градът, който беше фигурирал временно в картите на Римската империя, Норманите, Византия, Турската империя, Гръцкото кралство, Италианското кралство, замлъкна този път в Германската империя.“

"Хроника на камък", Исмаил Кадаре

Така описва своя роден град носителят на наградата „Букър“ и номиниран многократно за Нобелов приз за литература, албанският писател Исмаил Кадаре. Намиращият се в най-южната част на Албания, в близост до границата с Гърция, град Гирокастро е постоянно окупиран през различните исторически периоди. В превод името Гирокастро от гръцки език означава „Сребърната крепост“ и днес е обявен за световно наследство в списъка на ЮНЕСКО.

В град Гирокастро е роден и Енвер Ходжа, дългогодишен ръководител на Албания през XX  век, известен с култа към личността си, изграждането на почти един милион отбранителни бункери из цялата страна за борба с враговете на социалистическата държава и превръщането на религиите в тема табу за албанците. 

Албания е древна и интересна земя, населена от илири, наричащи себе си „чада на орли“. Заради географското си място на Западните Балкани,  е прекосявана, опустошавана, завземана, владяна и разкъсвана векове наред от нашественици.

Албания е място на кръстопът между национална и световна култура и история, пресечна точка за глобални интереси и съвременни позиции на големите, ръководещи света.

Имаил Кадаре казва още в книгата си „Хроника на камък“ /1971/:

 „Светът си сменя кръвта. На човек кръвта се сменя на всеки четири-пет години, на света – всеки четири-петстотин години“.

Сякаш като пророк, наследил знания за преживяванията на предците си в миналото, той чертае живота на хората и земята, имали смелостта да олицетворяват това географско кътче от Балканите, пречупвайки ги през светогледа си.  

Пътувам за Тирана, знаейки малко за албанците и начинът им на поведение. Ориентири са ми думите за бита и нрава им, залегнали с ритъма на своето време в „Хроники на камък“ и актуална информация от интернет новини.

Интересно ми е да видя с очите си, моята история за тази земя и тези хора.   

Дали гените, носители на историческите им възходи и падения, могат да са по-силни от всички други фактори, определящи живота и съдбата на около 3 милиона души в съвременна Албания? 

Столицата Тирана се намира в подножието на планината Дайти и през нея преминава река Ишми. Градът е като строителна площадка, стотици високи кранове стърчат в небето му. Навсякъде е зелено, чисто, старите сиви социалистически сгради са боядисани в разноцветни тонове и това създава ърбан настроение. Хората са приветливи, скромни, възпитани, с чувство на добри стопани към града си. Харесва ми тяхната любознателност и изразена езикова култура. Чертите им са топли, типични за етноса им и са с приятно европейско поведение.

Най-интересното място за мене в исторически план в Тирана бе "Къщата на листата",  разказваща за зловещото безвремие, когато

"Сигурими" - тайната комунистическа милиция е превръщала хората в тор. Днес е музей и се намира точно срещу православния храм "Възнесение Христово", отличаващ се със съвременната си архитектура. Църквата е действаща от 2014 година, посторена е върху стар православен храм, който по време на режима на Енвер Ходжа е бил сринат и заличен.

По Великден църквата „Възнесение Христово“ бе пълна с богомолци и богосложението се извършва на гръцки език.

В Тирана сякаш всички коли са марка „Мерцедес“, дори тези за гальотата. Водачите карат нахъсано, с много грешки и се изисква внимание и бързи реакции, за собствената безопасност по пътя!

Приятели ми разказват с вълнение и гордост за замъка Петреле /Petrelës/,  намиращ се на 15-тина  километра от град Тирана. Пътят до там лъкатуши живописно край подредени къщи с красиви градинки, в които има и всякаква стока – кокошки, козлета, магарета, овце.

Както повечето фортификационни съоръжения на Балканите, и Пертеле е преминавал от ръцете на едни владетели в други, през годините. Строен е в началото на 5-ти век Сл. Хр. от император Юстиниан I, като отбранително съоръжение. Разположен е на много добро стратегическо място, с перфектна гледка във всички посоки към долината Ерцен, околните планини, селищата и е играел основна роля в опазването на района.

По време на османското владичество над Албания, замъкът Петреле принадлежал на сестрата на Скендербег, Мимика Кастриоти. Наричали я „Мамата“, защото често използвала израза ‚“мамати“, когато нейните хора не си вършели работата, както тя им заповядвала. Била смела и безмилостна главатарка, не се подчинявала на турците и знаела как да ги побеждава.

Скендербег, Георги Кастриоти е национален герой. Според легендата, той имал любима жена - българка за наложница, която заедно с него кръстосвала меч срещу турските нашественици. Родила му двама сина, които били силни, смели и непобедими войни, както баща си.

На негово име е кръстен най-известния албански коняк, който е вълшебно питие и лекува всякакви душевни, сърдечни и телесни несъвършенства. Пробвах, вярно е!  

Паметникът на Скендербег се откроява на централния мегдан в Тирана и няма как да бъде пропуснат като забележителност.  

Днес замъкът Петреле е частна собственост, превърнат е в интересен ресторант. Наистина, докато си пиеш кафето, от върха на света, усещането е неповторимо и разбираш защо древните са харесали и съградили това място. Приех мислено доводите на император Юстиниан I за добрия в географско и стратегическо отношение избор за строителството на Пертеле и като на филмова лента си представих неговата осанка, седнала на същото място, от което аз поглъщах околния свят и свежестта на живота, гледан отвисоко. 

Град Дурас се намира на 35 километра от столицата Тирана. Пътят дотам е хубав и се стига бързо и лесно. Селището е древно, било е основано от корсари. Брегът на Адриатическо море е красив, удобен за акостиране на кораби. Тук винаги е кипял търговки и стопански живот и заради стратегическото място, което заема града, е населяван от всички етноси от Балканите /гърци, българи, сърби, черногорци, турци/, както и италианци, немци и други.

Хотелите в Дурас са облазили плажната ивица, атмосферата е типично курортна, чисто и подредено е. Еклектиката на сградите пресъздава странна съвкупност от архитектурни вкусове, препратки към исторически сюжети и класика. Има прилика с нашият ранен Слънчев Бряг.    

В Дурас е роден Йоан Кукузел, ангелогластният певец, признат за светец от българската православна църква.

Българската диаспора, живяла тук, наричала града Дурацо.

Планините на Албания са магнит, мистика и съвършенство. Красивите върхове, величествените назъбени природни форми дават сила на всеки, който ги гледа. И кураж, за проектиране на велики дела. Животът по тези места сигурно не е лек, но уникалната природа, превръща хората, населяващи я в неповторими носители на албанската същност.

Исторически в пределите на Албания винаги са живели наследници на български преселници с православна и мюсюлманска вяра. Днес българската общност в Албания наброява около 75 хиляди души и през

2017 година, албанският парламент прие закон за защита на националните малцинства, сред които е и нашето. Това бе официален акт на приятелство, европейска съпричастност и далновидност, израз на балканска синергия както и коригирането на съществуваща историческа несправедливост спрямо българската диаспора в Албания.

За краткото време, в което бях в Албания, се срещнах с прекрасни хора, които станаха мои приятели, пих добро вино и опитах хубава и близка до моя вкус храна. Хората са отворени, благородни като орлите, които имат за свои предци и величаят с чест. Първоначално са леко скептични в отношенията си, но приемат ли те веднъж по-близко, оставаш завинаги в сърцето им.

Хареса ми, позавехналата традиция у нас, мъжът при среща с дама, да й целува ръка. Този малък жест работи като спойка и е първата стъпка по пътя за едно добро приятелство.

Албания е красива перла, която много владетели в миналото са се опитали да закачат на ревера и короната си.

Това е страна с богата история за опознаване и приемане на културните особености и привички на хората, населяващи я. Искрено се надявам да им предтои прекрасно бъдеще.

Исмаил Кадаре описва своите, чрез познанията си по кръв, спойка и майчина следа. Приемам неговата словесна картина, която е задълбочена и изразителна. Аз я виждам действителна и истинска, защото тя е пречупена през моите очи, мисли и срещи.

Албанците са смели орли, наследници на велики времена, нрави и обичаи, които са оставили следи в поведението им в настоящето и са оформили далновидните стъпки по пътя им в 21-ви век.

 

P.S. Важна особеност за любителите на кафе на джезве – в Албания се поръчва „албанско кафе“, то не е турско или гръцко.

Мисъл на деня