еко

Историята на първото българско спускане със сноуборд от осемхилядник

Снимка: EcoHolidaysNepal /Pixabay.com

Представяме ви разказа на Владимир Павлов за първото българско спускане със сноуборд от осемхилядник:

В края на 2017 г. официално обявих, че следващата ми цел е един от четиринадесетте най-високи върха на планетата, и оттогава не спрях да работя за нея.

Първоначално бях избрал връх Шиша Пангма, 8027 м, в Тибет, но може би за добро не успях да събера средства и подкрепа през 2018 г., а и там не бе ясно дали щеше да е възможно да прескоча границата от 8000 м. Същата година там изчезна и Боян Петров, което допълнително очерни този връх.

На 15 май 2019 г. като част от подготовката ми стъпих на Монблан и го спуснах с дъската. И той също бе в моята листа за най-желани върхове и спускания и не беше никак лесно или лишено от предизвикателства начинание, както ще разберете от отредения му разказ.

В крайна сметка през септември 2019 г. се насочих към Планината на Духа — Манаслу, и това бе верният избор. Случих на невероятен екип и откъм организатора, и откъм алпинистите, а от България също получавах помощ.

След направения седемдневен трекинг до базов лагер постигнах перфектната си форма, а и се за­пазих здрав за разлика от доста други членове на групата. Акли­матизацията премина по план и с хубаво време, но после нещата се усложниха, защото прозорец за атака така и не се появяваше, а зимата започна да чука на вратата.

Взех две решения на своя глава, които се оказаха ключови за успеха.

Първо, по време на аклимати­зацията си оставих дъската на 6800 м, забита в снега и вързана за някакви чували за осем дни, защото не исках да я нося два пъти, като така рискувах да не я намеря никога повече и по-лошото — да нямам с какво да се спускам и да си проваля всичко.

Второ, макар да нямах опит с осемхилядници, като видях объркването на шерпи и сердари по повод лошото време, сам си избрах прозореца за атака и направих нужната организация за щурм в кратък срок.

След тол­кова много усилия и рискове всичко сработи за мен. Изкачването премина в много сложна метеорологична и снежна обстановка и на 26 септември 2019 г. в 6:10 ч. местно време стъпих на осмия по ви­сочина връх в света — Манаслу.

След това времето се отвори за мен и получих един-два часа слънчев прозорец, за да направя първото българско спускане със сноуборд (или ски) от осемхилядник. А то бе наистина запомнящо се.

Стартирах от 8150 метра, бях напълно сам, без кислород, с около четиристотин милилитра останала вода и две барчета за храна. От 7500 м надолу влязох в абсолютно див и лавиноопасен склон, където отворих нов сноуборд маршрут в пла­нината.

После, като изключим едни рапели (спускане с въже по от­вес) и краваси (дълбоки цепнатини в ледника) между 6200 и 5800 метра, карах чак до 5000 м височина — почти до базовия лагер, и то все в пресен сняг и перфектни условия.

Цената бе много висока и рисковете — немалко, но си заслужаваше на сто процента. Това бе спускането на живота ми. Дадох всичко, което имам и от материал­ния, и от нематериалния си свят за това начинание, така че за мен този успех е много ценен в личен план.

Неведнъж съм го казвал — нито съм най-можещият сноубордист в страната, нито съм някакъв голям алпинист, но през целия си живот съм следвал сърцето и мечтите си и никога не се усъмних във вярната посока.

Едва ли бих постигнал нещо подобно, в който и да е друг спорт, защото смятам, че по-голямата част от силата ми идва от любовта към планината и сноуборда, а не от чистата физика. 

Родих се в правилното време и на правилното място, израснах в правилното семейство, така че предпоставките ги имаше. Останалото зависеше от мен и късмета ми.

А когато направиш нужното и извървиш пътя, късметът обик­новено идва сам, и то не за да случи нещата вместо теб, а само за да докаже, че в света действат неведоми принципи и ред, валидни за всички хора.

Откъс от книгата "Моите сноуборд върхове" от Владимир Павлов, издателство "Вакон"

СнимкиВладимир Павлов / Издателство "Вакон"

Мисъл на деня