еко

Ниагарският водопад: чудото на природата, което пречиства душата

Снимки: личен архив на автора

"Ниагара! Дай Боже всекиму да изпита такива блажени чувства, които изпитах аз, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече - когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!" - Алеко Константинов, из "До Чикаго и назад"

Ниагарският водопад (Niagara Falls) се намира в източната част на Северна Америка, на границата между САЩ и Канада, в природния парк "Кралица Виктория Ниагара Фолс".

Това са няколко водопада, намиращи се на река Ниагара и носят имената Подковата (Horseshoe), Американският водопад и Брайдъл Вейл, водата на които пада от различна височина.

Например от водопада Подковата, който се намира в канадската част на Ниагара, водата се спуска от 57 метра и е широк около 800 метра, а Американският водопад – от 30 метра и е широк около 320 метра.

Името на Ниагара е дадено от коренните жители, индианците ирокези и означава "гръмотевична вода", защото 2,8 милиона литра вода на секунда пада от височина и огласява цялата местност с грохота си.

Наричат водопадите накратко Ниагара, по името на река Ниагара.

Ниагара е най-големият водопад в Северна Америка.

Ниагарските водопади стават значима туристическа забележителност в 20-те години на XIX век, когато се превръщат в притегателно място за ботаници, природолюбители, пътешественици от Европа и заселници, чули за славата на голямата водна стихия.

Днес Ниагара се посещава от около 30 млн. туристи ежегодно, като в градовете с еднакви имена Ниагара Фолс (Niagara Falls), намиращи се от двете страни на границата между САЩ и Канада, е изградена завидна база от хотели, мотели, къмпинги, развлекателни центрове, заведения за хранене, барове, магазини, паркинги, площадки и т.н., за да посрещнат огромния поток, желаещи да чуят, видят и да се снимат с "гръмотевичната вода".

Забележителната сила на водата е впрегната за благото на хората и се използва за производство на електроенергия. През 1881 г. с ток, произведен от хидроцентрала на Ниагарските водопади, е захранен с електричество и град Ниагара Фолс в САЩ.

Днес на река Ниагара има изградени много мощни американски и канадски водноелектрически централи, които съвместно произвеждат около 4400 мегавата електроенергия.

През 1893 г. българският писател Алеко Константинов посещава Ниагарските водопади, които е описал възторжено в книгата си "До Чикаго и назад". Той отива в Северна Америка, за да види изложението "Светът на Колумб" в град Чикаго, наречено от него "Колумбовото изложение".

Алеко пише за Ниагара така: "Канадският водопад е наречен на Конската подкова. Ето где е чудото на Ниагара! На повече от двеста метра широчина върху една полукръгла вдлъбната скала, с форма на конска подкова в средата, пада непрекъсната маса от ослепително блестяща пяна, на стотина метра дълбочина. Долу – ад! Нещо ври, кипи, бесува се, гърми."

Днес картината от Ниагарските водопади е почти същата, както я е описал Алеко някога. Водата наистина пада с непредполагаема за обикновения човек сила и мощ и създава огромен шум. Не се чува нищо друго, освен бурният й грохот.

Човешката реч е притъпена от природния екот и наоколо се стеле тънка прозрачна водна пелена от милиони капки вода. Те полепват по тялото, по дрехите, влизат без да чакат разрешение в очите и душата на всеки човек, попаднал там, и пречистват. Премахват различията, товарите, мислите и носят предчувствие за безкрайност.

Гъмжилото от разнородни хора се превръща в смирена тълпа, гледаща в прехласа спускащите се гръмотевично надолу луди води. В такъв момент се усеща колко е мощна природата, а аз чистосърдечно си признавам, че поех сила от Ниагара, без да противостоя. Тя ненадейно се вмъкна в тялото ми, измокри ме, но ме награди с наслада и великолепие.

Не можех и не исках да се откъсна от падащата страховито вода. Вътрешно летях с нея и се извисявах над собствените си страхове и предразсъдъци.

Наистина, за да опиша истинно гледката и усещането от Ниагара, трябва да кажа, че наподобява мига, например на първото усещане на сладост от парченце шоколад, което малкото дете вкусва и оценява като велико.

Седях до ръба на водната стихия, сред тълпата и не исках да се отдръпна. Мокра, щастлива и озарена. За нови дела. Това направи Ниагара с мене – укрепи волята ми и вярата ми в истината за живота и изтри натрупаните в продължение на цялото ми съществуване болки и несъвършенства.

Ура, пречистена, днес и сега, мога да превзема Галактиката и всемира, с нови сили и светлина!

Това е Ниагара, ще дойда някой ден, чакай ме пак!

P.S. Паркингът струва 25 канадски долара за два часа престой и потокът от коли е непрестанен. Туристическата индустрия съвсем успешно е превзела Ниагара и е впрегнала водата да работи за печелене на добри пари.

Предстоящи събития

Мисъл на деня