гурме

Диета? Не, благодаря!

Снимка: pixabay.com / Imoflow

Никога не съм обичала диетите. Може би не съм имала нужда от тях, може би.

Да мислиш за диета е все едно да мислиш за умиране. И двете думи имат един и същи корен (от англ. eзик diet и die). Мозъкът ти се зомбира – да мисли, пресмята – калории, часове, графици, пропорции... Колкото повече си завладян от мисълта за по-малко килограми, толкова това не се случва.

Диетите подлудяват. Разболяват. Вместо да насочим желязната си дисциплина към нещо хубаво и градивно, вместо да търпим лишения, по-добре да се отпуснем и да се приемем такива, каквито сме. И без това имаме толкова много проблеми. Откъде иначе ще трупаме килограмите?

Диетите са враг. Те ни правят дебели. Те водят до трупане на негативна енергия, насочена към нас самите. Прекарваме време в очакване да отслабнем, а вместо това получаваме негативизъм и състояние на очакване да бъдем слаби.

С невероятна страст можем да водим сметки какво ядем, вместо да се харесваме такива, каквито сме, да се обичаме и одобряваме. Нормалното състояние на тялото е да е здраво, да не му вкарваме негативни убеждения и вярвания. Тялото започва да се променя с положителни мисли и отношение.

Прекрасни, обичайте телата си!

Започнете да се виждате слаби и красиви.

Защото всичко, за което мислим, се уголемява!

Предстоящи събития

Мисъл на деня